Единадесета глава
Персийските пълководци не се интересували от мнението на Мемнон. Те рязко прекратили спора.
Даскилий, езерната крепост на Арсит, сатрап на Фригия, беше оазис от зелена прохлада. Високите й стени и кули бяха заобиколени от пищни ливади и резервати за дивеч, обитавани от редки птици и животни. Беше същински рай, парк за наслада с градински тераси, палмови горички, сенчести алеи, сводести беседки и бликащи фонтани. Пред и зад стената на крепостта на слънцето проблясваха пълноводни езера, пълни с охранени шарани и други риби. Малки горички от зелен дъб, ясен и бор служеха за ловни резервати, специално създадени за наслада на сатрапа. Обикновено Арсит и дворът му пируваха под открито небе, но в онзи фатален ден парковете бяха пусти и тишината се нарушаваше единствено от крясъците на ярко оперените пауни по наскоро напоените морави край крепостните стени.
В слабо осветената зала за аудиенции Арсит и дворът му посрещнаха Мемнон гърка. Наемникът от Родос, облечен в обикновена туника, не обръщаше внимание на великолепните стенни гоблени, изобразяващи фантастични фигури на екзотични птици и животни. В лошо настроение той се разположи на инкрустираната със злато лежанка за пиршества и мрачно погледна малката масичка от акациево дърво пред себе си, отрупана с охладени плодове и високи тесни чаши, гравирани със сребърни тигри и пълни догоре със студено бяло вино. Мемнон виждаше само Арсит, облечен в екзотичната си владетелска роба върху светлозлатиста блуза, напъхана в панталоните му. Беше обут с чехли в пурпурно и сребристо, а на главата си носеше тясно прилепнала конусовидна шапка, завързана с панделки отзад. Бузите и устните му бяха начервени, ноктите — къносани. Накъдрените му коса, брада и мустаци блестяха от скъпи масла.
Все едно съм сред група жени, мислеше си Мемнон. Опита се да овладее раздразнението си, защото знаеше, че не е справедлив. Арсит и придворните му, налягали по лежанките из стаята, може и да се обличаха като куртизанки, но бяха смели воини и горяха от нетърпение да влязат в бой с Александър. Именно това притесняваше Мемнон повече от всичко. Той погледна надясно, където Клеон, русокосият лекар с безизразно лице, наскоро пристигнал от лагера на Александър отвъд Хелеспонт, сърбаше шумно от чашата си. Мемнон се намръщи от отвращение. Отмествайки поглед, той зърна усмихнатото лице на своя прислужник и довереник Диокъл, който го предупреди с очи, както и преди пиршеството, да се въздържа и да не обижда Арсит, Митридат, Нифрат и останалите.
— Добре ли се чувстваш, пълководецо Мемнон? — Арсит се наведе и откъсна гроздово зърно от купата пред себе си.
— Добре, но имам много работа.
Резкият отговор на гърка предизвика тишина — всички разговори спряха при това грубо нарушение на етикета. Арсит откъсна друго зърно и го пъхна в устата си.
— Имам новини за теб — очите на сатрапа блестяха враждебно. — Македонецът е в Троя. Пресякъл е откъм Елея.
— Какво? — Мемнон спусна крака от лежанката и мрачно погледна домакина си. — Колко души е довел?
— Шестдесет триреми, малка войска от около три хиляди души.
Мемнон рязко остави чашата си на масата.
— Ако знаехме, можеше да изпратим кораби или армия, която да го чака. Мислех, че ще прекоси с останалите при Абидос и после ще тръгне на юг. Какво прави шпионинът ти в техния лагер? Не трябваше ли да ни предупреди?
— Очевидно не е разбрал навреме. Александър го е решил в последния момент.
— Каква възможност! Мислех, че ще прекоси Хелеспонт с останалите! — Мемнон говореше на себе си, загледан в гоблена зад Арсит. — Можехме да го приклещим, можехме да го убием.
— Ще го приклещим и ще го убием — отвърна Арсит провлачено. — Но кой е наредил да се пратят убийци в лагера на Александър?
Мемнон погледна към Клеон. Лекарят беше скрил лицето си зад чашата.
— Да, нашият добър лекар ни донесе новините. Александър убил наемниците и натрупал оръжието им като трофей пред шатрата си.
Мемнон прошепна кратка молитва, за да се прости с Дроксений и другарите му.
— Те бяха истински воини. Загинали са достойно в битка. Какво повече може да иска един войник? — Той огледа стаята, атмосферата не му харесваше — домакините му бяха учтиви, но сдържани и предпазливи. Не ми вярват, помисли Мемнон. Неспокойството му се засили, спомените за Лизий, затворен в металната клетка, нахлуха в ума му. В двора долу го очакваха десетина хоплити. Сега съжаляваше, че не е довел повече хора от петнадесетте хиляди наемници, чийто лагер беше само няколко километра на изток.