— Александър ще бъде приклещен и убит — повтори Арсит, наблюдавайки го внимателно.
Мемнон чу шум и се обърна. Вратата се отвори. Шестима от телохранителите на Арсит влязоха в залата с извадени мечове. Клеон спря да яде и също вдигна поглед, сините му очи бяха влажни, устата му — отпусната. Той улови погледа на Мемнон и му намигна.
— Ще ти напомня, Арсит — каза гъркът спокойно, — че съм личен гост на Великия цар.
— Така е, така е.
— А този Наифат — продължи Мемнон — кой е?
— Не знаем, нали, Клеон? — Арсит вдигна чашата си в наздравица към доста пияния лекар.
— Опитах се да разбера кой е — завалено каза Клеон. — Какво ли не направих. Но кой е той? — Лекарят поклати глава напред-назад като в някаква детска игра. — Не знам.
— Значи не те бива много! — отсече Мемнон.
Арсит го погледна над ръба на чашата си.
— Той свърши добра работа.
Тревогата на Мемнон се засили. След като напусна Персеполис, той беше поддържал редовно връзка с Арсит и останалите. Беше заподозрял, че Дроксений и спътниците му са се провалили — ако бяха успели, новините щяха да се разпространят с крилете на вятър.
— И каква работа?
— Който и да е Наифат — а дори аз не знам истината, защото пише с шифър, който само господарят Митра разбира — той е свършил добра работа. Имаме сведения, че Александър не е много уверен в себе си. Водачите, които е наел — Арсит се усмихна, — са понесли загуби.
— Какво значи това?
— Няколко от тях са били убити, както и Критий, майсторът на карти. Александър може да тръгне на юг, но така ще попадне точно в капана ни. Този човек, който е убил собствения си баща…
— Няма доказателства за това.
— Не са никакви доказателства — отсече Арсит. — Той е паразит, воня в ноздрите на Ахурамазда, който ще го изпрати право в ръцете ни!
Мемнон поклати глава.
— Не, не бива да се изправяте в бой срещу него.
— А какво препоръчваш? — попита Нифрат, младият пълководец, който лежеше в съседство с Арсит. Той имаше по-светла кожа от сатрапа и по-деликатни черти, но погледът му беше яростен и нетрепващ. — Какво препоръчваш, военачалнико Мемнон?
— Да се оттеглим, да изгорим всяка къща, нива и хамбар! Да изколим добитъка или да го отведем! Да опустошим земята!
— Никога!
Резкият отговор на Арсит беше посрещнат с овации от придворните му.
Мемнон ги погледна умолително. Чу се писък на паун. Пойните птички в златните клетки в дъното на залата запяха. Арсит поклати глава и леко се усмихна.
— Божественият — заяви Мемнон — ми заповяда…
— Той ти повери командването на петнадесет хиляди наемници — прекъсна го сатрапът — и ти даде право да присъстваш на този военен съвет. Но ти не си Великия цар, Мемнон. Не можеш да даваш…
— Ще ви кажа какво мисля — отвърна Мемнон, почервенял от гняв. — Аз съм се бил срещу македонците. Изненада, бързина, жестокост — в това те нямат равни. — Той се опита да се обоснове. — Слушайте, Александър ще тръгне по крайбрежието. Флотата му е жалка, не повече от сто и шестдесет кораба, а някои от тях са товарни. Голяма част от тази флота е атинска или от други градове, които копнеят да се разбунтуват срещу македонците. Тя лесно може да бъде разгромена и прогонена от нашите морета.
— Съгласен съм с това — обяви Арсит. — Македонецът дойде, но няма да се върне.
— Тогава оттегли се — каза Мемнон. — Опустоши земята, отрови кладенците! Хората му ще се уморят и ще огладнеят, никой вече няма да оказва почести на прочутата му конница. Нека се препъва по пътя си, нека възникнат недоволство и бунтове. Нека съюзниците го изоставят и минат на наша страна. — Мемнон протегна ръце и сви пръсти. — И тогава го унищожи.
— Значи искаш да изгорим реколтата си? — попита Арсит. — Да отровим кладенците си, да избием рибата, воловете и да превърнем цялата земя в отровна пустиня. Така ли?
Мемнон кимна.
— Тревата отново ще поникне. Ще посадите нови дървета, ще доведете други волове.
— Ами хората ни? — попита Арсит.
— Нека се преместят на изток. Обещай им обезщетения, радостта да видят Александър окован и че оцелелите от армията му ще бъдат оковани и изпратени да работят в мините. Или ако искаш, разпни ги от двете страни на царския път като предупреждение към останалите гръцки държави.