— Откъде взе това? — Сърцето на Мемнон биеше ускорено, беше му трудно да говори. — Откъде го взе?
— Аз го донесох — прошепна Клеон.
— Значи просто влезе в палатката на царя, порови из кореспонденцията му и взе каквото си поиска?
— Не съм казал това. — Сега Клеон се усмихваше на Арсит. — В деня, когато наемниците ти се опитаха да убият македонския цар, в лагера цареше суматоха. Върнах се в палатката си и полегнах. Едва тогава забелязах пергаментите, оставени в малка кожена торбичка. Отворих ги и ги прочетох. Писмото, което господарят Арсит ти даде, беше между тях. Има и други. Заради суматохата в македонския лагер, може би още не са забелязали липсата им.
— Колко са? — попита Мемнон. — Има ли други гърци от моите приближени?
Арсит поклати глава.
— Не. Предателите са от различни градове. Не се тревожи, ще се справим с тях. Писмата ни позволиха да надникнем в душата на Македонеца, приятелю. — Арсит размаха пръст. — В нито едно от тях Александър не изразява желание да влезе веднага в битка с нас. Той се надява, че ще се оттеглим. Разчита на предатели в нашите градове, които да му отворят портите. — Сатрапът млъкна. Звуците, които издаваше Диокъл, бяха сърцераздирателни. Арсит скочи на крака. — Няма да говоря повече, преди този предател да си получи заслуженото!
Диокъл запълзя по пода, но Арсит плесна с ръце. Телохранителите до вратата пристъпиха напред. Минаха покрай лежанката на Клеон и изправиха съпротивляващия се прислужник на крака. Мемнон гледаше невярващо. Диокъл му служеше поне от десет години във война и мир, но писмото говореше друго. Той поклати глава.
— Писмото не е подправено. — Гъркът погледна Клеон. — Може ли да е било подхвърлено нарочно?
Лекарят поклати глава.
— Шпионинът Наифат го е оставил в палатката ми. — Той въздъхна. — Което означава, господарю, че той също е знаел, че служа на персите. Може би е искал да ме предупреди? В края на краищата един от моите колеги вече беше екзекутиран, вероятно предаден от твоя слуга. Аристандър наблюдаваше мен и останалите лекари. Ако тези писма бяха намерени у мен, щеше да ми е много трудно да дам обяснение. Затова реших да се махна оттам възможно най-бързо.
— И никой не се опита да те спре?
— Както казах, в лагера цареше суматоха заради нападението върху Александър. Оказа се лесно. Взех коня си и казах, че имам работа в Сестос. Вместо това поех по крайбрежието и наех една рибарска лодка. — Клеон разпери ръце. — И ето ме тук.
Диокъл се опита да се хвърли напред.
— Изведете го! — нареди Арсит.
Прислужникът се съпротивляваше, събори една маса. Един от телохранителите извади меча си и с един удар го просна в безсъзнание. Кръв опръска мраморния под. Пойните птички се разцвърчаха. Арсит изкрещя някаква заповед и Диокъл беше извлечен от стаята. Мемнон все още не можеше да повярва, че това е истина.
— Твърде лесно е — възрази той. — Писма, оставени в палатка? И ти, Клеон, решаваш да избягаш.
Арсит седна на ръба на лежанката си.
— Ти забравяш, че лекарят Клеон дълги месеци е служил в нашия двор. Ние му плащаме и той пое голям риск, както и Леонт, който беше предаден. Ако Клеон беше заловен, можеше да го разпнат. Пък и защо да ни лъже?
— Може би самият Александър е оставил писмата там? Защо Македонецът ще съобщава, че ще отплава направо за Троя? И защо го е направил? Сигурно е разбрал, че писмото е изчезнало.
— Защото Александър си е Александър — изфъфли Клеон. — Той е вложил сърцето и душата си в този поход. А дори да знаеше, че ще отиде в Троя, Мемнон, с всички тези приказки за отстъпление, наистина ли щеше да го пресрещнеш на брега?
Арсит почука по ковчежето.
— Забравяш останалите писма. Знаем колко души е повел Александър. От какви запаси има нужда. Откъде ще мине. И най-вече каква е стратегията му. В Троя са го приели. Не може да допусне други градове да затворят портите си пред него. Виж, Диокъл е вече мъртъв, екзекуцията беше бърза.
Мемнон затвори очи.
— Дарихме го с бърза смърт — увери го Арсит. — Главата му вече е отделена от тялото. Ние му плащахме, той ядеше с нас хляб и сол. Но доверието ни в теб е непокътнато. Същите тези писма говорят за теб по крайно обиден начин. Александър Македонски се бои от Мемнон от Родос. Затова нека му докажем, че страхът му е основателен. — Арсит разпери ръце. — Изпратихме заповеди. Армията ни се събира. Ще се бием с Македонеца.