Мемнон го слушаше с половин ухо.
— Военачалнико Мемнон, най-добре е да се оттеглиш — обяви Арсит. — Съвземи се. Преодолей скръбта си. После се върни и ще планираме отмъщението, на което ще бъде свидетел цяла Гърция.
Смразяващ кръвта писък стресна овчарите в ранните утринни часове. Дълъг продран вик на ужас, който прониза нощта и ги накара да се сгушат край огъня, а кучетата им завиха към обсипаното със звезди небе. Водачът им поиска да провери какво е станало, но останалите бяха по-предпазливи. Просторните равнини около Троя бяха обитавани от много призраци и пристигането на Македонеца беше пробудило древните спомени. Овчарите задържаха кучетата си наблизо и затърсиха по небето първите искри на зората. Чудеха се каква ли е била причината за ужасния писък. Македонската армия вече пет дни лагеруваше край Троя и към нея се бяха присъединили и други. В очите на овчарите това беше море от хора, стада коне, дълъг обоз с оръжия и военни машини — огромни катапулти, балисти и тарани. Бяха съзрели отдалеч македонския цар. Минаващи търговци и скитници разказваха, че още по-голяма армия, истинско море от конници, се придвижва на запад, за да пресрещне Македонеца, да го накара да се бие и да го унищожи напълно.
Овчарите обсъждаха на своя диалект коя може да е била жертвата. Все пак, македонският лагер беше обкръжен от непробиваема охрана, а околността гъмжеше от конници. Беше ли някой персийски шпионин или разузнавач? Или може би самотна селянка или пътешественик с повече пари, отколкото беше разумно по това време, се бяха натъкнали на някой от леко въоръжените конници. Или пък беше нещо по-злокобно? Жертвоприношение за боговете? Македонският цар обичаше жертвоприношенията, издигаше олтари навсякъде, облечен в свещената броня, която беше взел от храма. Старците разказваха как, когато великият персийски цар Ксеркс пресякъл Хелеспонт, принесъл в жертва хиляда бика. Щеше ли и Македонецът да направи същото? Или смяташе, че човешката кръв е по-ценна за боговете?
— На Македонеца не му върви — каза водачът на овчарите. — Изпратил вестители до градовете, но те отказали да му отворят вратите си. Владетелят на Лампаск — той говореше за близкия град — наредил да затворят портите и изгонил пратениците.
— Ще тръгне ли на бой? — попита друг овчар. — Или ще остане в Троя?
— Казват, че ще тръгне — уверено отвърна водачът. — И когато го направи, ще отведем стадата. Скоро ще имат недостиг на месо и новородените ни агънца ще изчезнат като пряспа на слънце.
— Гладуват ли? — изписука едно младо овчарче. Обикновено то свиреше с тръстиковата си флейта, но онзи вик беше секнал желанието му.
— Храната им е малко — потвърди водачът на овчарите. — Изкупиха всички запаси, пазарът опустя.
— Защо още не са ни взели агнетата? — попита друг и протегна ръце към пламъците.
— Македонецът е издал строга заповед — войниците му не бива да грабят. Според него — разсмя се водачът — ние сме му поданици и собствеността ни е свещена. Но не се тревожете — добави той уверено, — щом огладнеят, ще ни избият, а агнетата ще отидат в казана.
— Какво ще правим? — попита момчето.
— Ще се скрием в гората — обяви водачът. — Стадата, децата, всичко. Ще заровим това, което не можем да вземем и ще изчакаме негодниците да се махнат.
Един овчар погледна през рамо към пътя, който лъкатушеше на юг, бяла ивица в лунната светлина. Те палеха огъня си тук всяка нощ. Беше по-безопасно. Вълците и другите диви зверове никога не идваха там, където им миришеше на хора.
— Знае ли накъде да върви? Не му ли беше довела жрицата водачи? Чух, че някои от тях били убити.
— Не му трябват водачи. — Предводителят разпери ръце. — Нали видяхте онези конници.
Овчарите се завиха по-плътно с кожените си завивки и кимнаха. Македонските разузнавачи непрестанно обикаляха пътищата на бързите си, стройни коне. Понякога спираха и ги разпитваха на собствения им диалект. Въпросите бяха винаги едни и същи: Чули ли са някакви слухове? Виждали ли са перси? Дори бяха стигнали на изток до река Граник, взимайки със себе си двама овчари, които да им покажат най-удобния брод и да им кажат колко дълбока е реката. Бяха пресекли отвъд и проучили гористите хълмове на другия бряг.