— Генерале, не възразявам на аргументите ви, но се опасявам, че подценявате заплахата. От информацията, която успях да събера, разбрах, че Императорският орден разполага с достатъчно мощна армия, за да помете част като вашата, без дори да забави крачка. Не се съмнявам във възможностите на хората ви, но само с числено превъзходство Орденът ще ви погълне на една хапка. Разбирам мотивите ви, но дори толкова много бойци, с колкото разполагате, няма да са достатъчни, а освен това не можем да чакаме да се обединим с наши съюзници и да сформираме по-голяма армия, която да има шанс срещу Императорския орден.
Генералът се усмихна успокоително.
— Прелате, това, което казвате, звучи логично. През цялата си кариера съм слушал подобни разумни аргументи като вашите. Работата е там, че войната не е нещо разумно. Понякога човек просто трябва да използва предимствата, предоставени му от добрите духове, и да се хвърли в боя.
— Звучи като добър начин да се самоунищожиш.
— Е, отдавна правя това, а все още съм жив. Това, че избираш да пресрещнеш врага, не означава, че му поднасяш главата си и го оставяш да те посече.
Вирна примигна срещу мъжа.
— Какво сте намислил?
— Струва ми се, че вече пристигнахме. Куриерите ни не могат да се движат кой знае колко по-бързо от армията. Мисля, че трябва да се настаним на по-сигурно място, което по-лесно се защитава, и да се укрепим здраво.
— Къде?
— Ако тръгнем на изток, към високите части на южна Д’Хара, може да си осигурим по-добра позиция. Познавам местността там. Ако Орденът се опита да се качи към Новия свят през Д’Хара, по лесния път през долината на реката Керн, тогава ние ще ги чакаме там и ще им попречим. При подобни условия ще можем да се бием по-равностойно. Това, че разполагаш с повече хора, не означава, че ще можеш да ги използваш всичките. Долината предоставя ограничен периметър на действие.
— Ами ако движейки се на север, поемат леко на запад, заобиколят планината и се насочат навътре през Дивото?
— Тогава нашата армия ще трябва да се промъкне зад тях, щом останалите ни части бъдат изпратени на юг да ги пресрещнат. Врагът ще трябва да раздели частите си на два фронта. Отгоре на всичко това ще ограничи възможностите им, като им попречи да се движат свободно.
Вирна се замисли над думите му. В старите книги бе чела за битки и разбираше колко добре измислена е стратегията му. Явно бе по-смислена, отколкото й се стори в началото. Този мъж бе смелчага, но не и глупак.
— Ако разпределим стратегически частите си — продължи той, — можем да изпратим куриери в Ейдиндрил и Народния дворец в Д’Хара. От Д’Хара можем да получим подкрепление, също и от страните в Средната земя, които са наши съюзници, Господарят Рал пък може да ни изпрати наставления. И ако Орденът нападне — е, тогава е ще сме тук, готови да посрещнем набезите. Информацията е основно предимство по време на война. На Ричард може да не му хареса това, че сте се разположили тук, наместо да се връщате в Ейдиндрил. Господарят Рал е разумен човек…
Вирна го прекъсна със силен смях:
— Ричард разумен? Карате ме да се съмнявам в преценките ви, генерале.
Той я изгледа намръщено.
— Както казах, Господарят Рал е разумен човек. Посъветва ме да изразявам на глас мнението си, когато мисля, че е важно. Сега мисля, че е важно. Той се съобразява с мнението ми по военните въпроси. Куриерите са вече на път с писмото ми. Ако не е съгласен с мен, ще има възможност да ми отговори и да ми заповяда да потегля на север — и аз ще го направя. Но преди да съм разбрал със сигурност какви са намеренията му, мисля, че трябва да изпълним задълженията си и да защитим Новия свят от Императорския орден. Помолих ви са съвет, Прелате, защото вие владеете магия. Аз не разбирам нищо от магия. Ако вие или някоя от Сестрите на светлината има да ми каже нещо важно, свързано с битката ни, готов съм да ви чуя. Както знаете, се бием на една и съща страна.
Вирна омекна.
— Простете, генерале. Понякога като че ли го забравям. — Тя му се усмихна. — През последните няколко месеца животът ми тотално се преобърна.
— Господарят Рал преобърна целия свят. Пренареди всичко.
Тя се усмихна на себе си.
— Да, наистина. — Отново се вгледа в сивкаво-зеленикавите очи на генерала. — Планът ви ми се струва разумен — в най-лошия случай ще забавим Ордена, но преди това искам да говоря с Уорън. Той… понякога получава изненадващи прозрения. С магьосниците е така.
Генералът кимна.
— Не съм по магиите. За тези неща си имаме Господаря Рал. И вас, разбира се.