В крайна сметка това надделя при взимането на решение.
Промъкна се в палатката на Уорън. Щом видя фигурата му върху одеялата в мрака, на устните й грейна усмивка. Той вероятно бе потънал в мислите си на млад Пророк. Стана й леко при мисълта колко много го обича и като знаеше колко много я обича той.
Вирна и Уорън, израсли заедно в Двореца на пророците, се познаваха още от съвсем малки. Дарбата й на чародейка бе предначертана да бъде използвана за обучението на млади магьосници, а неговата магьосническа дарба го бе насочила към пророчеството.
До завръщането й в Двореца с Ричард пътищата им не се бяха засичали сериозно. Заради Ричард и силното въздействие, което той оказа на живота в Двореца Вирна и Уорън се сближиха и приятелството им се задълбочи. След като тя бе провъзгласена за Прелат, по време на борбата им срещу Сестрите на мрака, двамата с Уорън се врекоха един на друг. Станаха повече от приятели. След всичките тези години в Двореца те се преоткриха един за друг, намериха любовта.
При мисълта какво има да му каже усмивката й помръкна.
— Уорън — прошепна тя. — Буден ли си?
— Да — чу се тих отговор.
Преди да е успял да стане и да я поеме в прегръдките си, тя изпусна нервите си, влезе в палатката му и изплю камъчето:
— Уорън, взех решение. Не приемам никакви възражения. Разбираш ли? Твърде важно е.
Той не каза нищо, така че тя продължи:
— Амелия и Джанет са ми приятелки. Макар че са Сестри на светлината, попаднали във вражески ръце, ги обичам. Те биха направили същото за мен, знам го. Отивам след тях и след всички останали, които бих могла да спася.
— Знам — прошепна той.
Знае. Какво означава това? В тъмнината се прокрадна тежка тишина. Вирна смръщи чело. Не бе в стила на Уорън да не се противи на подобно решение. Тя бе готова да изслуша възраженията му, но не бе очаквала от него да ги приеме безропотно.
С помощта на своя Хан — силата на живота и духа, чрез която работеше магията на дарбата й — Вирна запали пламъче в дланта си и го поднесе към свещта. Той се бе свил в одеялото със свити колене и глава, отпусната върху ръцете.
Тя коленичи пред него.
— Уорън? Какво ти е?
Той я погледна. Около сините му очи зееха червени сенки. Лицето му бе болезнено бледо. Тя го стисна за ръката.
— Уорън, не изглеждаш добре. Какво има?
— Вирна — прошепна той, — разбрах, че да си Пророк не е онова чудесно нещо, което си представях.
Уорън бе неин връстник, но изглеждаше по-млад, тъй като бе останал да живее в Двореца на пророците под закрилата на заклинанието, забавящо стареенето, докато тя бе предприела двадесетгодишно пътешествие в търсене на Ричард. В този момент Уорън не изглеждаше по-млад от нея.
Едва напоследък бе получил първото си видение на Пророк. Беше споделил с нея, че дошло като видение за събития, придружено с думите на самото пророчество. Думите били същите като написаните, но същинското пророчество било видението. Ето защо е необходим Пророк, за да бъде разбрано истински едно пророчество. Пророкът получава видение, което му е предадено от друг Пророк.
Хората обикновено не знаеха това. Всеки се опитваше да разбере пророчеството по думите. Вирна — благодарение на онова, което й бе казал Уорън, — вече бе наясно, че в най-добрия случай този метод е неправилен, а в най-лошия — опасен. Пророчествата бяха предназначени да бъдат четени единствено от пророци.
Тя смръщи чело.
— Да не си имал видение? Друго пророчество?
Уорън не обърна внимание на въпроса й и я попита:
— Вирна, имаме ли Рада’Хан на разположение?
— Само тези около вратовете на младите мъже, които избягаха с нас. Нямахме време да вземем още. Защо?
Той отново отпусна глава върху дланите си. Вирна му се закани с пръст.
— Уорън, ако това е някакъв номер, с който искаш да ме накараш да остана при теб, няма да мине. Чуваш ли? Няма да мине. Тръгвам, и то сама. Това е окончателното ми решение.
— Вирна — прошепна той. — Трябва да дойда с теб.
— Не. Твърде опасно е. Обичам те прекалено много. Няма да рискувам още един живот. Ако трябва, ще ти заповядам като Прелат да останеш тук. Ще го направя, Уорън.
Той отново вдигна глава.
— Вирна, умирам.
По ръцете и краката й плъзнаха ледени тръпки.
— Какво? Уорън?
— Имам главоболия. Главоболия от дарбата.
Вирна замлъкна, внезапно осъзнала сериозността на думите му.
Единствената причина, поради която Сестрите на светлината вземаха момчета, родени с дарбата, бе да спасят живота им. Ако не бъдат обучени навреме, дарбата можеше да ги убие. Главоболията бяха израз на фаталната природа на поелата в грешна посока дарба. Освен че даваше възможност на Сестрите да контролират младите магьосници, по-важната функция на яката бе съдържащата се в нея магия, която предпазваше живота на момчето, докато то се научи да контролира дарбата си само.