Всяка си имаше своите навици. Някои не си правеха труда да се мият, но това обикновено се случваше при по-възрастните и непривлекателните, които и без друго бяха зле платени и затова не си даваха зор. Беше забелязал, че по-младите, по-хубавките, по-скъпите се мият след всеки клиент. Предпочиташе онези, които се мият преди да отиде при тях, но в крайна сметка страстта му не обръщаше внимание на такива дреболии.
Тайничко се запита дали непрофесионалистките сред жените изобщо някога са се замисляли над подобни неща. Вероятно не. Съмняваше се някой от мъжете да се е дивил на подобни любопитни особености. Другите обръщаха малко внимание на детайлите.
Други жени, жените, търсещи любов, го задоволяваха, не по същия начин. Те винаги искаха да си приказват, ги гушкат. Искаха. Той искаше. В края на краищата нуждата му надделяваше над онова, което би предпочел, и той им даваше малко от онова, което искаха, преди да са задоволени собствените му нужди.
— Мислех, че за тази нощ съм свършила — каза тя.
Думите й прозвучаха меки като коприна, с прекрасна, дръзка мелодичност, но всъщност не носеха реален интерес към възможността за още един мъж толкова късно.
— Мисля, че съм последният — отвърна той, опитвайки се да звучи извинително, за да не я ядоса. Не му беше толкова приятно, когато са разгневени. Нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това да желаят да му доставят удоволствие.
Тя въздъхна.
— Е, добре.
Не показа страх при появата на мъж, който не почука, преди да влезе — макар да бе полугола. Нито пък повдигна въпрос за пари. Сайлъс Ладъртън осигуряваше на момичетата си спокойствие със сопата и дългия си нож, затъкнат в колана, и те нямаше от какво да се притесняват. Освен това Сайлъс не допускаше никого горе, преди да е платил в аванс, така че жените не се главоболяха да събират пари от клиентите си. Това му даваше възможност да следи приходите, вместо да го правят те. А също така и да ги разпределя.
Късата й права руса коса бе разрошена от шкембото без съмнение, но това му се видя възбуждащо. То беше достатъчен индикатор за това какво е правила до преди малко. Огледа я преценяващо — поглед, който особено си харесваше.
Имаше стегнато и добре оформено тяло, с дълги крака и чудесни стегнати гърди — поне доколкото бе забелязал, преди тя да си наметне халата. Щеше да има възможност да я огледа отново, така че можеше да почака.
Очакването увеличаваше екстаза. За разлика от другите й мъже, той не бързаше. Не искаше да претупат нещата. Веднъж започнало, всичко свършваше твърде бързо.
Засега щеше да се наслаждава на всяка мъничка подробност, за да може да запечата спомена завинаги в паметта си.
Повече от хубавка, реши накрая. Създание с качества, които биха възпламенили всеки мъж винаги когато се сети за нея. И което би накарало клиентите да се връщат отново и отново, за да могат, макар и за някой и друг кратък миг, да я притежават. Сигурността, с която владееше тялото си, му подсказа, че го осъзнава. Честотата, с която мъжете даваха пари за нея, бе постоянно доказателство на нейната увереност.
Но чертите й — независимо от изяществото и мамещата красота — притежаваха и леко горчив оттенък, грубост, която разкриваше истинския й характер. Другите мъже без съмнение виждаха само сладкото личице и не обръщаха внимание на другото.
Той обаче го забеляза. Обръщаше внимание на подобни незабележими нещица, а точно тази подробност бе срещал неведнъж. Винаги изглеждаше по един и същи начин. То бе част от същността й, която красивите черти не можеха да прикрият от човек като него.
— Нова ли си тук? — попита я той, макар да знаеше, че е нова.
— На това място за първи ден — отвърна тя.
Той знаеше и това.
— Ейдиндрил е достатъчно голям, за да ми осигурява клиенти, но с тази огромна армия тук нещата вървят по-добре. Сини очи не се срещат толкова често по тези места. Моите сини напомнят на Д’Харанските войници за техните момичета. При толкова много нови мъже жени като мен се търсят повече.
— Което ти осигурява по-добра заплата.
Тя си позволи лека, прикрита, разбираща усмивка.
— Ако не можеше да си го позволиш, нямаше да си тук. Така че достатъчно с оплакванията.
Той просто искаше да отбележи един факт и сега съжали за начина, по който тя го възприе. Гласът й издаваше прикрит, тежък характер. Реши да приглади вълничката на недоволство, повдигнала се към него.
— Войниците понякога се държат грубичко с младо и хубаво момиче като теб.
Комплиментът му не се отрази в небесносините й очи. Вероятно го бе чувала толкова често, че не му обръщаше внимание.