Подуши миризмата на други мъже по тялото й. Миризмата на тяхната сласт към нея.
— Да започваме, а, Роуз?
— Каквото кажеш, скъпи. — Тя се усмихна замечтано.
— Всичко.
Намигна му и забърса четирите монети от мивката. Залюля примамливо бедра, докато отиде до малкия скрин. Наведе се. Той се запита дали ще клекне или ще се наведе от кръста. Тази подробност му хареса.
Докато тя напъхваше монетите под някакви дрехи, той мерна най-отгоре на нещата й малка възглавничка, украсена с червена шевица. Детайлът го заинтригува. Някак си излизаше от общата картина.
— Какво е това? — попита я, знаейки, че парите са я направили по-разговорлива.
Тя вдигна предмета и му го показа — малка декоративна възглавничка, безсмислена вещ. С избродирана отгоре червена роза.
— Сама съм я правила, когато бях по-малка. Напълх я с кедрови трески, за да ухае приятно. — Тя с любов прокара пръсти по розата. — Съименничката ми — роза — Роуз. Баща ми ме е кръщавал. Той беше от Никобарезе. На неговия език Роуз се произнася Роза. Като цветето. Винаги ме наричаше неговата малка Роза и казваше, че е израснала в градината на сърцето му.
Този детайл го удиви. Изпита възторг да разбере нещо толкова лично за нея. Почувства се така, сякаш вече я е обладал. Удоволствието да узнае толкова малка, на пръв поглед незначителна подробност накара кръвта му да закипи във вените.
Докато я наблюдаваше как поставя тази вещ от миналото си обратно в скрина, се замисли за баща й — дали знае къде е тя, а може би я бе отпратил от къщи, отвратен, може би неговата Роза го бе убола в сърцето. Представи си гневна сцена. Замисли се за майка й — дали е разбрала избора й в живота или е ридала за загубата на дъщеря си.
— Мога ли да те наричам Роза? Толкова красиво звучи.
Тя го погледна през рамо. Очите й се спуснаха към ръцете му, смачкали пликчетата й на топка. Приближи се към него усмихната.
— За мен ти си много специален човек. Никога не съм разкривала пред клиент истинското си име. Би ми доста вило удоволствие да го чуя от устата ти.
Сърцето му запрепуска лудо, олюля се от желание.
— Благодаря ти, Роза — прошепна и наистина го мислеше. — Толкова много искам да ти доставя удоволствие.
— Ръцете ти треперят.
Винаги ставаше така, преди да започне. После се втвърдяваха като скала. Само да почне и щеше да се успокои. Беше само от очакването.
— Извинявай.
От гърлото й се разнесе дълбок, ленив смях.
— Не се извинявай. Това, че си нервен, ме възбужда.
Не беше нервен ни най-малко, но беше възбуден. Ръцете й се убедиха, че е така.
— Искам да те вкуся — облиза ухото му. — За тази нощ нямам други клиенти. Разполагаме с всичкото време, за да си доставим удоволствие.
— Знам — прошепна в отговор той. — Затова исках да съм последен.
— Да — предизвика го тя, — да си последен и да продължи дълго. Можеш ли да го направиш дълго, скъпи?
— Мога и ще го направя — обеща й той. — Много дълго.
Тя замърка от удоволствие при обещанието му и се превъртя в ръцете му, притискайки дупето си в тялото му. Изви гръб и затъркаля главата си по гърдите му, изстена пак. Той сведе усмихнатото си лице към небесносините й очи.
Да, наистина беше талантлива курва.
Прокара длан надолу по гръбнака й, броейки прешлените, опипвайки пространствата между тях. При докосването му тя простена още по-силно.
Тъй като продължаваше да се клати пред него, той пропусна мястото, което търсеше.
Тя се изпъна.
Втория път уцели. Заби ножа ниско долу в кръста й, точно където трябва — между прешлените, — разкъсвайки гръбначния мускул.
Плъзна ръка през кръста й и я вдигна. Този път изненаданият, къркорещ стон бе истински. Ако някой слушаше от другата стая, нямаше да разбере разликата. Хората не обръщаха внимание на такива подробности.
За разлика от него — сега се наслади на разликата.
Щом устата й зейна, за да закрещи, той напъха вътре мръсните й пликчета. Беше преценил времето точно, за да се чуе единствено следващият приглушен стон. Дръпна копринения колан от гвоздея зад вратата и го омота около главата й четири пъти, за да държи устата й запуша. С една ръка и като си помагаше със зъби, го затегна и върза. Би му доставило удоволствие да слуша крясъците, но би довело до преждевременен край на удоволствието. Обичаше крясъците, неистовите викове. Винаги бяха искрени. Стисна уста отстрани на главата й. В косата й се носеше миризмата на други мъже.
— Роза, толкова огромно удоволствие ще ми доставиш. Повече, отколкото на всеки друг мъж досега. Искам и на теб да ти е приятно. Знам, че именно това си искала винаги. Аз съм мъжът, когото си чакала винаги. Най-после дойдох.