— Трябва да признаеш, че си беше странно… плашещо.
— Да, така е, но това не ме накара да крещя и да препускам из улиците, да чупя прозорци и да опожарявам.
— Така е, защото си Господарят Рал и си по-разумен от другите.
— И като такъв ще въведа ред. Няма да допусна хора та да причиняват опустошения за нищо, да не говорим за насилие над невинни граждани. Следващия път, когато се случи подобно нещо, ще изведа армията незабавно, а няма да им заповядвам да чакат на хората внезапно да им дойде акъл в главите. Имам си по-важни неща, за които да се притеснявам, вместо да мисля за детинските им реакции към суеверията.
По потиснатия му глас Калан можеше да прецени, че е на ръба да си изпусне нервите. Погледът му бе мътен. Калан знаеше, че ако човек не си доспива, става невъздържан. Една нощ как да е, но три поредни беше твърде много. Тя се надяваше безсънието да не влияе на преценките му.
— По-важни дела. Искаш да кажеш, че си работил с Бердин?
Той кимна. Калан му наля чаша чай и му я подаде. Преди да я вземе, той се втренчи в нея за миг.
— Ричард, трябва да оставиш бедната жена да поспи. Няма да ти бъде полезна, ако не й позволяваш да се наспива.
Той отпи.
— Знам. — Обърна се към прозореца и се прозя. — Изпратих я в стаята ми да дремне. Започна да греши.
— Ричард, ти също би трябвало да поспиш.
Той се загледа през прозореца към масивните каменни стени на Магьосническата кула високо на хълма.
— Мисля, че открих какво означава червената луна.
Мрачният му тон я накара да замръзне на място.
— Моля? — успя да попита тя накрая.
Той се обърна към масата и остави чашата.
— Накарах Бердин да намери местата, където Коло из ползва думата „мое“ или където е вероятно да е използвал червена луна. Надявах се да открием нещо, което ще ни е от помощ.
Той разгърна дневника върху масата. Беше го намерил горе в Магьосническата кула, където книгата бе останала запечатана цели три хиляди години заедно със своя автор. Коло — човекът, водил дневника — имаше задължение да наблюдава Плъзгата — странно същество, пренасящо определени хора на огромни разстояния, докато Кулите, разделящи Стария и Новия свят са били завършени. След задействането на Кулите Коло останал затворен в стаята си, в капан без изход, и умрял.
Дневникът вече бе доказал, че е неоценим източник на информация, но бе написан на високо Д’Харански, което усложняваше нещата. Бердин разбираше този език, но не и старата му форма. Налагаше се да си помагат с друга книга, написана на почти същата древна форма на езика. Детските спомени на Ричард от съдържанието на втората книга помагаха на Бердин да превежда думите от дневника, и използваха това кръстосване, за да изготвят превода.
С течение на времето Ричард бе започнал да научава все повече както популярния високо Д’Харански език, така и една доста по-стара, жаргонна негова форма. Въпреки това нещата вървяха изключително бавно.
След като Ричард върна Калан в Ейдиндрил, й разказа, че е използвал информацията в книгата, за да намери начин да я спаси. Понякога му се струваше, че чете с лекота, но имаше места, които изпълваха и него, и Бердин с отчаяние. Някои страници успяваше да изчете за няколко часа, но срещаше и изречения, за които отиваше цял ден.
— „Мое“ ли? Спомена, че си проверявал за думата „мое“. Какво означава?
Той отпи от чая и пак върна чашата на масата.
— „Мое“ ? О, това е на високо Д’Харански, означава вятър. — Той отгърна книгата на отбелязано място. — Откакто отделям твърде много време за превода на дневника, започнахме да търсим ключови думи и да се съсредоточаваме върху пасажите, в които са употребени, надявайки се, че ще изскочи нещо.
— Доколкото си спомням, веднъж ми спомена, че превеждате поред, за да разберете по-добре начина, по който Коло използва езика. Той въздъхна уморено.
— Нямам време да чета наред, Калан. Наложи се да променим тактиката.
На Калан не й хареса тонът му.
— Ричард, разбрах, че брат ти е Първи свещеник на орден, наречен Рауг’Мос. Това на високо Д’Харански ли е?
— Означава „Божествен вятър“ — помълви той.
Посочи с ръка едно място в книгата, макар очевидно да не му се искаше да продължават този разговор.
— Виждаш ли тук? Бердин откри къде Коло говори за червена луна. Наистина е бил развълнуван. Цялата Кула е била вдигната на крак. Пише, че били предадени от „групата“. Че тази „група“ трябвало да бъде изправена пред съд за престъпленията си. Повече нямахме време да се задълбочаваме. Но… — Ричард отгърна напред, където бе вмъкнат лист с превода им, и й прочете пасажа: „Днес едно от най-съкровените ни желания, възможно единствено чрез брилянтната, неуморна работа на групата избраници от сто души, бе осъществено. Нещата, които мнозина се опасяваха, че ще загубим, ако бъдем победени, бяха опазени. Когато днес дойде вест, че всичко е минало успешно, цялата Кула ликуваше. Някои изказваха съмнение, че е възможно, но за всеобщо учудване стана: Храма на ветровете го няма.“ — Няма го? — попита Калан. — Какъв е този Храм на ветровете? Къде е отишъл?