Храмът на ветровете

Ричард затвори книгата.

— Не знам. Но по-нататък в дневника Коло споменава, че тази група, която е свършила работата, ги предала. Високо Д’Харанският е странен език. Думите имат различни значения, в зависимост от това как са използвани.

— В повечето езици е така. В нашия също.

— Да, но понякога на високо Д’Харански дума, която обикновено има различни значения в зависимост от употребата си, е използвана така, че да събира в себе едновременно няколко значения. Не можеш да разбереш едното, без да знаеш всички останали. Това още повече затруднява превода. Например в онова старо пророчество, където съм наречен „онзи, който носи смърт“, думата „смърт“ означава три различни неща в зависимост от това как е използвана: онзи, който докарва отвъдния свят в нашия; онзи, който докарва духовете, духовете на мъртвите; и онзи, който носи смърт, в смисъл, че убива. Всяко значение е различно, но се имат предвид всичките три. Тук е ключът за разбиране. Пророчеството беше в книгата, която взехме със себе си от Двореца на пророците. Уорън успя да го преведе едва след като му казах, че всичките три значения са валидни. Каза ми, че поради това той е първият от хиляди години, който е разбрал истинското значение на пророчеството.

— Какво общо има това с Храма на ветровете?

— Когато Коло споменава „ветровете“, мисля, че по някога има предвид просто вятър, както когато казваш, че днес духа вятър. Друг път обаче под „вятър“ мисля, че има предвид Храма на ветровете. Мисля, че го употребява като кратка форма за Храма на ветровете и в същото време като начин да го разграничи от други храмове. Калан примигна.

— Да не би да казваш, че съобщението на Шота, че вятърът ще те преследва, означава, че Храмът на ветровете е нещо, което наистина е по петите ти?

— Не знам със сигурност.

— Ричард, ако наистина си на това мнение, нещата са много сериозни — да приемеш, че Коло се обръща съкратено към Храма на ветровете и че Шота говори за същото място.

— Когато Коло говори, че цялата Кула била на крак и че онези мъже трябвало да бъдат изправени на съд, нещата звучат така, сякаш ветровете имат възприятия.

Този път Калан се покашля.

— Ричард, да не би да искаш да ми кажеш, че Коло твърди, че онова място, Храмът на ветровете, има способност за усещания?

Калан се запита откога ли Ричард не е спал. И дали в момента мисли нормално.

— Казах ти, че не съм сигурен.

— Но това имаше предвид.

— Ами звучи… абсурдно, когато го кажеш просто ей така. Но когато го прочетеш на високо Д’Харански, е по различно. Не знам как да ти го обясня, но разлика определено има. Може би е въпрос на нюанси.

— Нюанси или не, как е възможно място да има способност за възприятия? Съзнание?

Ричард въздъхна.

— Не знам. Самият аз как ли не се мъчих да си го обясня. Защо мислиш не съм спал цяла нощ?

— Но подобно нещо е просто абсурдно.

Предизвикателните му очи се впиха в нея.

— Магьосническата кула е обикновено място, но усеща, когато вътре влиза някой. И реагира, като отказва достъп на човека — ако се наложи дори чрез убийство, — за да не позволи някой, който няма това право, да влезе в място, където не му е работа. Калан направи физиономия.

— Ричард, това го правят щитовете. Магьосниците са ги поставили, за да охраняват важни и опасни неща, както и да предпазват хората да не пострадат, отивайки на опре делено място.

— Но те реагират, без някой да им казва нещо, нали така?

— Така действа и вълчият капан. Това не го прави мислещо същество. Искаш да кажеш, че Храмът на ветровете е пазен от щитове. Значи това е, което се опитваш да ми кажеш — че има щитове.

— И да, и не. Има нещо повече от обикновени щитове. Щитовете само пазят. От онова, което казва Коло, си вадя заключение, че Храмът на ветровете може… не знам, сякаш може да мисли, да взима решения, когато се налага.

— Да взима решения ли? Какви решения?

— Когато Коло пише, че всички са изпаднали в паника от червената луна, споменава и за групата, която отпратила Храма на ветровете, а после предала останалите.

— Е… и?

— Ами мисля, че Храмът на ветровете е накарал луна та да изгрее червена.