Ричард се приближи до огнището и остана загледан в пламъците.
— Съжалявам. Предполагам обаче, че има кой да се заеме с подобна работа. Защо се обръщате към мен?
Генералът смръщи чело и се покашля.
— Ами, хм, нали разбирате, Господарю Рал… такова, откри я брат ви.
Ричард се извърна с мрачно лице.
— Какво е правил Дрефан в публичен дом?
— Ами, такова, аз го попитах същото, Господарю Рал.
Не ми приличаше на човек, който би имал проблеми с…
— Генералът обърса лицето си с ръка. — Попитах го, а той каза, че си е негова работа, а не моя, дали ще ходи в публичен дом или не.
Калан усети как лицето на Ричард пламва от едва сдържан гняв. Той рязко грабна златотканото си наметало от облегалката на стола.
— Да вървим. Заведете ме там. Заведете ме там, къде то е ходил Дрефан. Искам да говоря с хората.
Калан и генерал Кърсън забързаха след Ричард, който вече излизаше през вратата. Тя го дръпна за ръкава и погледна генерала.
— Генерале, бихте ли ни оставили насаме за секунда?
След като мъжът се отдалечи по коридора, Калан дръпна Ричард в другата посока, встрани от Кара, Райна, Улик и Иган. Не мислеше, че точно в момента Ричард е в настроение да се занимава с подобни — неща. Освен това бе дошла при него с определена цел.
— Ричард, дошли са представители, които чакат да се срещнат с нас. Чакат от дни.
— Дрефан ми е брат.
— Но освен това е голям човек.
Ричард разтърка очи.
— Трябва да видя каква е тая работа. Освен това в главата ми гъмжи от други неща. Не би ли могла да се справиш сама с представителите? Кажи им, че са ме повикали по важни дела и че могат безпроблемно да направят капитулацията си пред теб за да може да бъде отворена процедура за координацията на силите им.
— Това не е проблем. Знам, че мнозина от тях биха предпочели да се срещнат с мен вместо с теб. Дори да са взели решение за капитулация, те се ужасяват от теб.
— Няма да им сторя нищо лошо — възрази той.
— Ричард, когато преди време поиска капитулацията им, ги изплаши до смърт. Обеща да ги унищожиш, ако се осмелят да минат на страната на Императорския орден. Страхуват се, че можеш да го направиш и сега, просто ей така. Репутацията на Господаря на Д’Хара върви пред теб и това подхранва страховете им. Не можеш да очакваш, че изведнъж ще се успокоят и ще те приемат нормално само защото са се съгласили с условията ти.
Той се надвеси над нея и прошепна в ухото й.
— Е, просто им разкажи колко любвеобилен мога да бъда.
— Ще им кажа, че гледаш с нетърпение на перспективата да работите заедно за изграждане на взаимния мир и просперитет — усмихнато каза тя. — Те ми имат доверие и ще ме чуят. Но освен това е дошъл и Тристан Башкар — министърът на Джара — заедно с двойка от Кралската фамилия на Гренидон. Тези тримата са много важни особи, които владеят огромни армии. Те очакват да се срещнат с теб лично. Може би няма да им се понрави идеята да капитулират пред мен. Ще искат да обсъдят условията.
— Задоволи изискванията им.
— Тристан Башкар не е ни най-малко любезен, напротив — изключително костелив орех е, особено що се от нася до постигане на споразумения. Такива са и Леонора и Уолтър Чолбейн от Гренидон.
— Точно това е една от причините, поради която разтурих съюза на Средната земя — твърде много бяха онези, които искаха да спорят и да се противопоставят. Всичко това приключи. Условията на капитулацията са неотменими. — Ричард закачи пръст на широкия си кожен колан. Изражението му стана сурово. — Условията са еднакви за всички, справедливи са към всички и не подлежат на обсъждане. Или са с нас, или са против нас.
Калан прокара пръст по черния ръкав на ризата му, по релефа на мускулите му. Беше зает с дневника. Отдавна не бе падала в тези прегръдки.
— Ричард, нужен ти е моят съвет. Познавам тези земи. Това, да ги накараш да се съгласят с теб, не е единствена та ти цел. Ще трябва да си готов на жертви. В тази война ще ни е необходимо пълното им сътрудничество. Ти си Господарят Рал, владетелят на Д’Хара. Ти поставяш изискванията. Каза, че капитулацията, макар и безусловна, ще бъде осъществена с уважение към всеки един народ. Познавам тези представители. Те ще очакват да се срещнат с теб, като израз на уважението ти към тях.
— Ти си Майката Изповедник. Ние с теб сме едно — както в това, така и във всичко останало. Ти си стояла на чело на тези хора много преди да се появя аз. Позициите ти не са по-слаби от моите. Имала си уважението им от много време насам. Припомни им го.
Ричард хвърли бърз поглед към генерала, който го чакаше на разстояние, после на другите. Погледна я в очите.
— Според Дрефан може да не е работа на генерал Кърсън, но затова пък е моя. Не искам да изтърпя предателството на още един брат. От онова, което казваш, пък и каквото знам от другите, жените в Двореца вече копнеят за него. Ако си лепне нещо от онези проститутки и го предаде на младите жени тук… това вече е моя работа. Няма да допусна брат ми да ръси болести из Двореца, заразявайки невинни млади момичета, които му вярват само защото е мой брат.