— Седеше ей там и поиска да бъда осъдена на смърт. Тя отново се вгледа в кафявите очи на Тристан.
— Ако се вгледаш по-внимателно, съм сигурна, че ще забележиш петното, стекло се по предната част на масата ето там. Когато Ричард освободи Ейдиндрил, обезглави тези предателски съветници. Петното остана от съветника от Джара. Чух, че Ричард го бил съсякъл буквално на две — толкова бил разгневен от предателството му спрямо мен и народа на Средната земя.
Тристан я гледаше любезно, без да дава израз на емоциите си.
— Майко Изповедник, това, което съветникът е говорил от името на Джара, не е било становището на кралското семейство. Той беше марионетка на Ордена.
— Тогава се присъединете към нас.
— Бихме искали и възнамеряваме да го сторим. Всъщност съм изпратен с пълномощията да го направя.
— Каквото и да искаш, Тристан, няма да го получиш. Предложението ни е еднакво за всички, на никого не се предоставят специални условия.
— Майко Изповедник, ще бъде ли възприето като специално условие, ако поискам да ме изслушате?
Калан въздъхна.
— Карай накратко и не забравяй, Тристан, че усмивката ти не ми въздейства.
Той все пак се усмихна.
— Като член на кралското семейство притежавам властта и правомощията да ви предоставя капитулацията на Джара, с което страната ни да се присъедини към вашия съюз. Ако имаме избор, такова е нашето желание.
— Тогава го направете.
— Червената луна възпрепятства плановете ни.
Калан се изправи на стола.
— Какво общо има това?
— Майко Изповедник, Джавас Кедар, нашият гадател по звездите, е много близък с кралското семейство. Във връзка с капитулацията ни той се допита до небесните светила и сподели убеждението си, че те се отнасят благосклонно към подобни действия. Преди да тръгна, Джавас Кедар ми каза, че звездите ще дадат знак, ако обстоятелствата се променят, че трябва да следя за подобен знак. Червената луна ми показа, че промяната е дошла.
— Луната и звездите не са едно и също.
— Луната се намира на небето, Майко Изповедник. Джавас Кедар ни съветва в значението и на символите на луната.
Калан въздъхна и потърка носа си с палеца и показалеца.
— Тристан, нима ще допуснеш народът ти да бъде сполетян от нещастие поради някакви си суеверия?
— Не, Майко Изповедник. Но честта ми ме задължава да се вслушвам във вярванията на хората от моя народ. Господарят Рал каза, че капитулацията не означава, че трябва да се разделим с обичаите и поверията си.
— Тристан, притежаваш отегчителния навик да пропускаш неща, в които не ти изнася да се вслушваш. Ричард каза, че не е необходимо отделните народи да се отричат от обичаите си, доколкото те не пречат на никого никого и не противоречат на общите закони на съюза. Влизаш в опасни територии.
— Майко Изповедник, по никакъв начин не желаем да попречим на думите му, нито пък да навлизаме в негови територии. Просто имам нужда от малко време.
— Време. За какво?
— Да се убедя, Майко Изповедник, че червената луна не е била знак, който да ми подскаже, че би трябвало да се пазя от съюзничество с Д’Хара. Сега мога или да се върна у дома и да се посъветвам с Джавас Кедар, или пък да изчакам малко тук, ако така предпочитате, за да се убедя, че червената луна не е знак за опасност.
Калан знаеше, че Джарианците и особено кралското семейство на Джара вярват убедено в знаците на звездите. Колкото и време и сили да отдаваше Тристан в преследване на фусти, Калан беше убедена, че би зарязал всяка красавица, стига звездите да му покажат, че са против.
Би му отнело най-малко месец, за да се завърне в Джара, да се посъветва с гадателя и да се върне в Ейдиндрил.
— Колко време ще трябва да изчакаш в Ейдиндрил, за да се почувстваш спокоен и с чиста съвест да обявиш капитулацията?
Той смръщи чело и се замисли за миг:
— Ако Ейдиндрил остане спокойно място за няколко седмици след подобен явен знак, ще мога да приема, че не е било лоша поличба.
Калан забарабани с пръсти.
— Имаш две седмици, Тристан.
— Благодаря, Майко Изповедник. Надявам се след две седмици да можем да обявим присъединяването си към Д’Хара. — Той се поклони. — Приятен ден, Майко Изповедник, очаквам с нетърпение звездите да бъдат на наша страна.
Той отстъпи назад и се обърна.
— Между другото, дали не знаете някое място, където бих могъл да отседна за толкова време? По време на битката ви с „Кръвта на братството“ дворецът ни бе разрушен. Пък и при цялостното състояние на разрушение в Ейдиндрил трудно ще мога да си намеря подслон.
Тя разбираше накъде бие той — да бъде близо, за да може да види дали звездите ще са против управлението на Д’Хара. Мъжът имаше прекалено високо мнение за себе си, мислеше се за по-умен, отколкото всъщност бе.