— Писмото ми май излезе малко грубичко — каза Калан и забоде поглед в земята.
— Господарят Рал ми го показа. — По лицето на Кара нищо не можеше да се прочете. — Понякога се налага да наплашиш мъжете, защото иначе започват да си мислят, че те диктуват нещата. С твоите заплахи му изкара тази идея от главата.
— Не съм го заплашвала — Калан си даде сметка, че гласът й звучи повече като молба.
Кара се вгледа за миг в очите й.
— Сигурно си права. Столът сигурно е бил причина, както твърди той.
— Направих каквото трябваше. Ричард ще разбере. Най-добре да вървя да му обясня.
Кара махна към вратата.
— Изпусна го за малко. Току-що си тръгна.
— Идвал е да види дали съм се върнала? Сигурно е притеснен до смърт.
— Бердин му разказа за книгата, която си търсила. Дойде да я търси и я откри.
Калан запримига удивено.
— Намерил е книгата? Но нали преровихме всичко. Нямаше я. Как е успял да я открие?
— Отиде в някакво място, което наричаше енклавът на Първия магьосник. Там я намери.
Калан зяпна.
— Ходил е там? Ходил е в енклава на Първия магьосник? Сам? Без мен? Не е трябвало да го прави! Там е ужасно опасно!
— Нима — Кара скръсти ръце. — А ти, разбира се, ни кога не би сторила нещо толкова глупаво, като да си завираш носа сама на опасни места. Може би трябва да се скараш на Господаря Рал за импулсивното държание, след като ти самата си толкова благоразумна и не допускаш подобни изблици.
Ехото от думите на Кара затрептя продължително и неуютно в ушите й. Калан разбра. Въпреки че самият Ричард бе изпълнил молбата й и не бе тръгнал след нея, Кара бе опитала. Въпреки ужаса си от магия тя се бе опитала да защити Калан.
— Кара — кротко промълви тя. — Съжалявам, че се наложи да те лъжа.
Морещицата сви рамене, но не издаде чувствата си.
— Аз съм просто пазач. Нямаш задължения към мен.
— Напротив, имам. Ти не си „просто пазач“. Може да си наш защитник, но си повече от това. Считам те за свой приятел. Ти си сестра по Агиел. Трябваше да ти кажа какво съм намислила, но се опасявах, че ако го направя, Ричард ще се ядоса, задето не си ме възпряла. Не исках това да става.
Кара не каза нищо. Продължаваше да крие чувствата си. Калан наруши тягостната тишина:
— Съжалявам, Кара. Сигурно съм се страхувала да не се опиташ да ме спреш. Излъгах те. Ти си сестра по Агиел. Трябваше да ти се доверя и да те посветя в тайната си. Моля те, Кара, сбърках. Моля те да ми простиш.
Най-сетне на устните на Морещицата грейна усмивка.
— Ние сме сестри по Агиел. Прощавам ти.
Калан успя да разтегне устни в усмивка.
— Мислиш ли, че Ричард ще прояви същото разбира не?
Кара изсумтя доволно:
— Хм, разполагаш с по-убедителни начини да го накараш да прояви разбиране. Не е чак толкова трудно да стопиш намусеното лице на един мъж.
— Така ми се иска да носех добри новини, с които да докарам усмивка на лицето му. Но не е така. — Тя се спря на вратата. — Как се държа Надин в мое отсъствие?
— Ами почти през цялото време бях край Плъзгата, но доколкото можах да видя, се занимаваше с това да дава на хората от персонала билки, за да ги предпази от заразяване и за да опушат Двореца. Добре че е построен от камъни, защото иначе досега да се е превърнал в пепел. Разговаряше с Дрефан и му помагаше да казва на хората от какво да правят, също и да отговаря на дошлите да потърсят съвет.
Господарят Рал я помоли да наобиколи билкарите и лечителите в града, за да провери дали не изнудват хората които се страхуват за живота си. В Ейдиндрил бъка от шарлатани, никнат като зеленината, подмамена от внезапното затопляне. Надин идва да докладва на Господаря Рал, но през повечето време я нямаше — плътно е заета с това да се опитва да помага на хората, така че не са се виждали много.
Калан удари с юмрук рамката на вратата.
— Благодаря, Кара. — Тя се вгледа в сините очи на Морещицата. — Тук има плъхове. Добре ли си?
— Има и по-ужасни неща от плъховете.
— Наистина — прошепна Калан.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Беше късно и в тъмното хората по улиците не я разпознаваха. Без обичайната си свита от стражи нямаше защо да я оглеждат подробно, нищо не им подсказваше, че може да е Майката Изповедник. Толкова по-добре. Майката Изповедник имаше врагове. Повечето гледаха да се разминават отдалеч — както с всички други минувачи, — опасявайки се от зараза.
Както й бе споменала Кара, бъкаше от шарлатани, предлагащи отвари за предпазване от чума или лекове за лечение на заразените. Други обикаляха улиците с подноси, закачени за връзки през шията, отрупани с магически амулети срещу болестта. Калан си спомни, че бе виждала също предприемчиви продавачи да предлагат същите амулети като сигурно средство за намиране на съпруг или съпруга или пък за смайване на невярна половинка. Старици с малки щайги или зад прости дървени щандове продаваха резбовани плочки, обвити със заклинания, които да се окачват над прага на къщата, предпазвайки я от болестта. Въпреки късния час бизнесът явно вървеше. Продавачите на месо хвалеха на висок глас качествата на стоката си, обяснявайки, че е проводник на здраве, ако се яде редовно, разбира се.