Калан би пратила войници да разгонят находчивите измамници, но знаеше, че подобен акт би бил посрещнат враждебно от купувачите. Ако изпрати армията срещу тези смешни практики, отчаяните хора ще започнат да приказват как властимащите искат да забранят продажбата на лекове, за да се заразят достопочтените. Напук на здравия разум мнозина вярваха, че управниците винаги желаят злото на народа. Де да знаеха истината.
Ако Калан се разпоредеше да се спре продаването на тези „лекове“, те щяха да минат на черния пазар и да вървят на по-високи цени. Независимо от неопровержимата безполезност на подобни средства за предпазване от болестта, хората щяха да започнат да говорят за невероятните им качества. Първото правило на магьосника: хората са готови да повярват на всяка лъжа или защото искат да я приемат за истина, или защото се страхуват, че е. Жителите на Ейдиндрил бяха отчаяни, а ги чакаха още по-тежки дни. Мнозина бяха готови да повярват.
Калан се опита да си представи какво би направила, ако Ричард се зарази. Дали би била достатъчно отчаяна, че да повярва на подобни шарлатании, надявайки се, пряко всяка надежда, че това ще го спаси? Понякога надеждата бе единственото, с което разполага човек. Макар и напълно безпочвена, Калан не можеше да им отнеме тази надежда. Това бе всичко, което имаха — всичко, което можеха да направят.
От Калан и Ричард зависеше да сторят необходимото за спасяването на тези хора.
Познатият разкош на Двореца я погълна, тя забърза, за да намери по-скоро Ричард. Нещо я сепна и тя се спря пред двойната врата, водеща към голямата зала за официални визити. Помещението бе боядисано в успокояващо синьо, с тъмносини завеси, спускащи се от високите, тесни прозорци. Гранитният под бе украсен със звезда от по-тъмен и по-светъл камък, излъчваща енергия от центъра на залата. В ъгъла се издигаха черешови постаменти, върху които имаше лампи, обливащи вътрешността й с мека светлина. Масата, върху която някога се сервираше почерпка за гостите, сега бе осеяна с безразборно залепени свещи.
Вниманието на Калан бе привлечено от гласа на Дрефан. Той стоеше вдясно, пред масата със свещите, заедно с петдесет-шейсет души, насядали с кръстосани крака пред него, които го слушаха със затаен дъх. Говореше им за здравето, за това как тялото трябва да се държи във форма, като не се губи връзката с вътрешното аз.
Повечето му слушатели кимаха несъзнателно, потънали в обясненията за това как — като допускат нездравословни помисли и действия — отварят вратата на болестите, които нахлуват безпрепятствено в тялото им. Каза им, че Създателят ги е благословил с възможност да побеждават нещастия като чумата, стига само да живеят в съгласие с природата, да ядат правилните храни, които ще засилят аурите им, укрепващи тялото, и използвайки вътрешното си око, за да насочват потока от енергийни полета към правилното им функциониране в хармония с цялото.
Много от нещата, които говореше, звучаха приемливо — да не се ядат храни, които причиняват главоболие, тъй като това обърква способностите на мозъка да регулира тялото; да не се ядат храни, които причиняват болки и тежест в червата, тъй като това обърква способностите на тялото да смила добрата и полезна храна. Да не се ядат тежки храни непосредствено преди сън, защото това — обърква способността на тялото да се възползва от почивката си, необходима му, за да остане силно. Говореше им как всички тези неща укрепват аурите, вдъхват сила и запазват здравето.
Хората се дивяха на способността на Дрефан да говори тъй просто, че всички да го разбират. Сякаш досега са били слепи и току-що са прогледнали за пръв път. Гледаха го с немигащи очи, а той продължаваше да говори, обясняваше им, че в човека има сили, позволяващи му да контролира тялото си, че болестите могат да ни победят само ако им се дадем. Изброяваше билки и храни, прочистващи отровите от тялото така, че то да се почувства здраво и укрепнало — може би за пръв път от раждането си.
Тези хора не слушаха брата на Господаря Рал. Слушаха Дрефан Рал, Първия свещеник на Рауг’Мос.