Калан се покашля в юмрук.
— Всъщност не е съвсем точно, че Шота е изпратила Надин.
Ричард не сваляше от нея пронизителния си поглед на хищна птица, така че тя продължи:
— Съобщението за ветровете, които те преследват, не е било нейна идея. Храмът на ветровете ти го е изпратил чрез нея — също както получи съобщение от устата на починалото момче. Шота не се е опитвала да ни причини зло.
Ричард свъси чело.
— Какво друго ти каза вещицата? Калан сключи пръсти зад гърба си. Извърна очи от пронизителния му поглед.
— Говорих с нея. Говорихме си истински. Шота не е толкова… зла, колкото си мислех. Призна, че не иска да си имаме дете, но не защото се опитва да ни раздели. Тя притежава таланта да вижда в бъдещето и просто споделя с нас видяното — за да се опита да ти помогне. Тя е просто вестител. Не тя определя хода на събитията. Каза същото, което ми каза и духът на дядо — че чумата е задействана от магия, а не е избухнала от само себе си.
Ричард я стисна за рамото.
— Тя изпрати Надин да се омъжи за мен! Изпрати Надин да ни раздели! Опитва се да вдигне стена помежду ни, а ти си се поддала на номерата й!
Калан се дръпна назад.
— Не, Ричард, ти разсъждаваш погрешно, както аз преди. Духовете ти изпращат невеста. Шота е могла да въздейства единствено на това коя да бъде тя. Използвала е влиянието си, за да определят Надин да бъде тази невеста. Шота казва, че вижда как ти се жениш за невестата, пратена от духовете, и че е искала поне да е някоя, която познаваш. Просто се опитва да облекчи болката ти.
— И ти й вярваш? Да не си се побъркала?
— Ричард, причиняваш ми болка, престани да ме стискаш.
Той я пусна.
— Извинявай — измърмори и се оттегли към огнището.
Калан виждаше как скулите му изпъкват, докато стиска зъби.
— Нали ти била казала същото като духа? Помниш ли дословно думите й?
Калан трескаво се опитваше да отсее онова, което знаеше, че трябва да му каже, от онова, което не искаше той да узнае. Осъзна колко глупаво е да се опитва да укрие информация от Ричард. Но веднага си каза, че ако в един момент се наложи, винаги може да му каже всичко. А ако може да скрие част от нещата…
— Шота каза, че не сме чули последното съобщение от ветровете. Щели сме да получим още едно, свързано с луната.
— Свързано с луната ли? Как?
— Не знам. Също както при духа, въпросът „как“ явно не бе важен за нея. Каза, че новото съобщение от луната ще води след себе си последици. Според нея не бива да го пренебрегваме или подценяваме.
— О, така ли. И уточни ли защо?
— Каза, че бъдещето ни и бъдещето на всичките тези невинни хора виси на това. Че това е единственият ни шанс да изпълним дълга си да спасим живота на невинни те хора които не могат да си помогнат сами.
Ричард я погледна. Сякаш се бе изправила пред погледа на самата смърт. Гледаше я с онези очи — като на Дрефан. Като на Мрачния Рал.
— Казала ти е и още нещо, което криеш от мен. Какво е? — изръмжа той.
Не говореше Ричард. Говореше Търсачът. В този момент разбра защо всички се страхуват от Търсача: той бе законът в самия себе си. Тези сиви очи я пронизваха.
— Ричард — прошепна тя. — Моля те, не искай това от мен.
Огненият блясък в погледа му прогори душата й.
— Какво ти каза?
Калан преглътна, задъхвайки се от ужас. Усети по лицето й да се стичат горещи сълзи.
— Шота вижда бъдещето — чу се да казва Калан, въпреки че бе решила да мълчи. — Видяла е, че ще се ожениш за друга. Използвала е влиянието си, за да е жена, която познаваш. — Под погледа му не бе възможно да мълчи. — Не е могла да въздейства на избора на онзи, за когото ще се омъжа аз. Аз също ще се омъжа. Не ти ще бъдеш моят съпруг.
За миг Ричард остана като вцепенен — затишие пред буря. Изведнъж изтръгна кожената препаска през главата си и захвърли меча на стола.
— Ричард, какво правиш?
И тръгна. Стигна до вратата. Калан му препречи пътя. Сякаш се опитваше да спре разярена планина.
— Ричард, какво си намислил?
Той я сграбчи за кръста, вдигна я и я отстрани от пътя си, сякаш не бе повече от хлапе на пътя му.
— Да я убия.
Калан го хвана за кръста изотзад, опитвайки се да го спре. Не го забави повече от комар. Остави меча си, защото не можеше да пътува в Плъзгата с магията на Меча на истината.
— Ричард, Ричард, моля те, спри!
Той се закова на място и извърна разярения си поглед към нея. Гласът му прозвуча като гръм.
— Какво!
— Ричард, мислиш ли, че съм глупава?
— Разбира се, че не.
— Тогава смяташ ли, че искам да се омъжа за други го?
— Не.
— Ричард, трябва да ме чуеш. Шота ми каза, че е ви дяла бъдещето. Не тя измисля бъдещето, просто го вижда разказа ми всичко, за да можем да използваме видяното в наша полза.