— Вече се възползвах от цялата „помощ“ на Шота, която възнамерявах да получа. Стига ми толкова. Стигна твърде далеч. Ще й бъде за последно.
— Ричард, трябва да решим какво да правим. Трябва да направим всичко възможно, за да спрем тази чума. Видя болните, умиращи деца. Духът на дядото на Чандален ми показа още безброй мъртви деца — всякакви мъртви хора. Ако направиш каквото си си наумил, бъдещето ще стане настояще. Искаш ли тези деца и техните родители да погинат, защото си отказал да използваш главата си?
Юмрукът му стискаше някакво украшение, овесено на врата му. Калан установи, че не го е виждала досега.
Макар мечът да не бе на кръста му, магията го изпълни. Беше се превърнал във врящ казан, преливащ от смъртна ярост. Смъртта танцуваше в очите му.
— Не ме интересува какво казва Шота. Няма да се оженя за Надин. Нито пък ще стоя и ще гледам как ти…
— Знам — прошепна тя. — Ричард, знам как се чувстваш. Как си мислиш, че се чувствам аз? Но, моля те, из ползвай главата си. Така няма да променим онова, което ми каза Шота. Винаги си повтарял, че бъдещето все още не е решено, че не можем да се примиряваме с казаното от Шота и да действаме според него. Винаги си повтарял, че не можем да си позволим да вярваме на думите й и да я оставяме да направлява действията ни.
В очите му пламтеше смъртоносна ярост.
— Ти си й повярвала.
Калан въздъхна дълбоко, мъчейки се да дойде на себе си.
— Повярвах, че е видяла бъдещето. Ричард, не си ли спомняш, че тя ни каза, че ще те докосна със силата си? И как се развиха нещата. Шота беше права, но не се стигна до ужасяващото събитие, от което се страхувах. Това, че те докоснах, ни събра, направи възможна любовта ни.
— Как е възможно това, че ще се омъжиш за друг, да се окаже за добро?
Калан внезапно разбра за какво бе всичко това: той ревнуваше. Никога не го бе виждала изпълнен с по-силна ревност. Но беше точно това — яростна ревност.
— Ще те излъжа, ако ти кажа, че знам — Тя го стисна за широките рамене. — Ричард, аз те обичам и това е истината. Никога не бих могла да обичам никого другиго. Вярваш ми, нали? Повярвах на любовта ти към мен и знам, че не обичаш Надин. Не ми ли вярваш? Не ми ли вярваш?
Той видимо охладня.
— Разбира се, че ти вярвам. Наистина ти вярвам — на мястото на яростта в очите му се появи объркване, отчаяние. Пусна амулета, който стискаше в юмрука си.
— Но…
— Няма но. Ние се обичаме. И това е всичко, което има значение. Каквото и да се случи, трябва да си вярва ме. Ако не си вярваме един на друг, това ще ни погуби.
Той най-сетне я придърпа към себе си. Тя разбираше болката му. Изпитваше същата. Нейната дори бе по-страшна, защото не мислеше, че има начин да се измъкнат от предсказанието на Шота. Калан взе в ръка странния амулет от врата му. В средата, заобиколен от плетеница от сребърни и златни линии, имаше рубин във формата на сълза, с големината на нокът.
— Ричард, какво е това? Откъде си го взел?
Той взе златно-сребърния предмет от ръката й и се вгледа в него.
— Символ — като другите, които нося. Намерих го в Кулата.
— В енклава на Първия магьосник?
— Да. Бил е част от това облекло, но за разлика от другите неща, го намерих в енклава на Първия магьосник. Мъжът, който го е носил, е бил Пръв магьосник по времето на Коло. Наричал се е Баракус.
— Кара ми каза, че си намерил записките от процеса. Как беше вътре?
Ричард отмести поглед.
— Беше… прекрасно. Не ми се тръгваше.
— Научи ли вече нещо от книгата?
— Не. На високо Д’Харански е. Бердин работи над дневника на Коло. Аз се заех с тази книга. Но успях да за почна едва преди около час. Не съм напреднал много. Бях твърде разтревожен за теб, за да мога да мисля за каквото и да е друго.
Калан докосна амулета на врата му.
— Знаеш ли какво символизира?
— Да. Рубинът представлява капка кръв. Това е символното представяне на значението на първичния декрет.
— Първичен декрет?
Гласът му някак се отдалечи, сякаш заговори на себе си, не на нея.
— Означава само едно нещо, което е всичко — пронизвай. Веднъж решил да влезеш в бой, пронизвай. Всичко друго минава на заден план. Пронизвай. Това е задължението ти, целта ти, затова изпитваш глад. Няма по-важно правило, нищо, което да превъзхожда това. Пронизвай.
Думите му смразиха кръвта в жилите й. Той продължи:
— Линиите изобразяват танца. Пронизвай от дълбини те, не защото си объркан. Пронизвай врага колкото се може по-бързо и изненадващо. Пронизвай със сигурна ръка. Пронизвай решително, категорично. Пронизвай в силата му. Промъкни се през пукнатините в защитата му. Пронижи го. Пронижи го до дъно. Не му позволявай да диша. Смажи го. Пронижи го без милост, до дълбините на духа му. Това е равновесието на живота и смъртта. Това е танцът със смъртта. Това е законът, по който живее магьосникът-войн — иначе е мъртъв.