Натан се плясна по бедрото и зави от смях. Останалите четирима едва разтвориха устни в бледи подобия на усмивки.
— Рискувам, а? — повтори той, след като пристъпът на смях заглъхна. — Че какво толкова има да ме е страх от такива като вас? Освен това държа да ви уведомя, че свалих Рада’Хан сам-самичък. Справедливо е да знаете, че докато всички вие глупаво вярвахте, че съм някакъв малоумен старец, аз изучавах неща, каквито не бихте могли да си представите, че съществуват. Докато всичките вие, Сестри…
— На въпроса! — изръмжа Сестра Джоудел.
Натан вдигна пръст.
— Въпросът е, добри ми хора, че нямам никакви лоши намерения спрямо вас или вашия господар, но ако понечите да ми сторите зло, ще ви обвия с мрежи, които изобщо няма да забележите, камоли да разберете как да се защитавате от тях. Например сигурен съм, че усещате елементарните щитове, които съм поставил тук-там, но освен тях има и други, скрити зад онова, което можете да надушите. Ако…
Сестра Джоудел изгуби търпение и отново го прекъсна:
— Не сме дошли да слушаме глупостите на изкуфяващ старец. Да не ни мислиш за глупаци? Веднага усетих ме патетичната магия, с която тъй гордо си обградил това място, и мога да те уверя, че няма нито една педя от нея, която всеки един от нас поотделно да не може да пробие с лекота, докато в същото време се наслаждава на паница топла супа!
Винсент разбута двете Сестри.
— Наслушах се на дрънканиците на изперкалия старик. Винаги е бил горд със себе си. Време е да разбере с кого си има работа!
Натан не понечи да се защити, щом Винсент вдигна ръце. Клариса ококори очи в ужас, видяла как пръстите на се сгърчват злобно, а лицето му се изкривява от нескрита омраза. От ръцете му се стрелна светкавица, която полетя към Натан. Клариса прикри с длан устата си.
Във въздуха проехтя кратък стон. Светлината, извираща от пръстите на младежа, се разлюля. Чу се тъп удар, който Клариса усети като вибрация в пода, щом светкавицата се завъртя в съседната стая.
Когато светлината и шумът утихнаха, Винсент бе изчезнал.
На пода, на мястото, където бе стоял, Клариса забеляза малка купчинка бяла пепел. Натан отвори вратата и изблъска с крак пепелта в коридора.
— Благодаря ти, че намина, Винсент. Съжалявам, че трябва да си тръгваш толкова скоро. Нека те изпратя.
Натан със замах забърса остатъка от пепелта, вдигна се облаче прах. Затръшна вратата и се извърна към зяпналите лица на тримата в стаята:
— Та както казвах, ще направите последната грешка в живота си, ако ме подценявате или си изграждате невярна представа за възможностите ми. Ограничените ви мозъци няма да могат да го схванат, дори да ви го покажа. — Натан свъси чело така, че дори Клариса потръпна от ужас.
— А сега, проявете нужното уважение и се поклонете на Господаря Рал.
Тримата неохотно се наведоха, като всеки допря коляно в пода.
— Какво искаш? — попита Сестра Джоудел, след като се изправи. Гласът й бе загубил част от остротата си.
— Можете да предадете на Джаганг, че съм заинтересован от евентуален мир.
— Мир? — Сестра Джоудел отметна кичур тъмна коса. — И какъв е статутът ти, та отправяш подобно предложение?
Натан повдигна брадичка.
— Аз съм Господарят Рал. Скоро ще стана Владетел на Д’Хара. Новият свят ще е под моя власт. Предполагам, Джаганг се е забъркал във война с Новия свят.
Сестра Джоудел присви очи.
— Какво искаш да кажеш с това, че скоро ще бъдеш Владетел на Д’Хара?
— Просто предайте на Джаганг, че дръзките му планове са на път да бъдат осъществени успешно. Скоро той ще унищожи настоящия Господар Рал. Въпреки това Джаганг допусна грешка. Забрави за мен.
— Но… но… — заекна сестра Джоудел — ти не си Господарят Рал.
Натан се наведе към тях с лукава усмивка.
— Ако Джаганг успее, което като Пророк виждам, че ще стане, ще бъда Господарят Рал. Аз съм Рал, роден с дарбата. Всички Д’Харанци ще усетят връзката си с мен.
Както знаете, тази връзка ще попречи на пътешественика по сънищата да използва таланта си за завладяването на Новия свят. Джаганг допусна грешка — Натан потупа Пиърс по челото. — Използва вместо истински пророци аматьори — като този безмозъчен баламурник.
Пиърс пламна.
— Аз не съм аматьор!
Натан го изгледа презрително.
— О, нима. Тогава защо не предупреди Джаганг, че като използва пророчеството, за да унищожи Ричард Рал, няма да стигне доникъде, а само ще си навлече по-страшни последици, защото това ще ме направи Господаря Рал, Владетел на Д’Хара и на повечето главни сили в Новия свят? Предупреди ли го за резултата? Ричард може да бъде унищожен, но той не знае почти нищо за магията, до като аз знам доста. Доста много.