Натан се надвеси над Пиърс.
— Попитай Винсент. Истинският Пророк би прозрял опасността от това да се мотаеш под елементарните ми щитове и да чакаш да бъдеш унищожен, ако някой нападне. Нали?
Сестра Виламина възпря Пиърс с ръка, при това точно навреме — както си помисли Клариса, — миг преди Натан да направи още една купчинка бяла пепел.
— Какво искаш, Господарю Рал? — попита тя.
— Джаганг или ще приеме условията ми, или ще си навлече наистина големи ядове. Много по-големи от тези които може да му създаде Ричард Рал.
— Условия? — Сестра Джоудел подозрително провлачи думата.
— Настоящият Господар Рал е млад и идеалистично настроен. Той никога не би капитулирал пред Джаганг. Аз, от друга страна, съм по-стар и по-мъдър. Знам колко безсмислено е да се води война, която ще отнеме живота на незнайно колко хора. И то защо? Заради правото да сложиш името си като водач — само за това ли? Ричард е един млад глупак, който не знае как да използва силата си. Аз не съм млад глупак и освен това, както виждате, знам как да използвам дарбата си. Навит съм да се порадвам на възможността да изпълня желанието на Джаганг да управлява Новия свят.
— А в замяна?
Натан небрежно махна с ръка.
— Просто искам за себе си малко от остатъците от плячката — като благодарност за сътрудничеството ми. Искам да управлявам Д’Хара. Под негова власт, разбира се. Аз ще бъда неговият човек, движещ нещата в Д’Хара. Освен Джаганг никой няма да ме превъзхожда по ранг. Струва ми се, че сделката е справедлива.
Младият Пиърс, бял като платно, се опитваше да се скрие зад двете Сестри. Те от своя страна изведнъж помръкнаха. На лицата им се появиха едва забележими, заинтригувани усмивки.
— Как ще убедиш Джаганг, че може да ти се довери?
— Да ми се довери? Да не би да мисли, че съм глупак като Господаря Рал, който в момента управлява Новия свят? Видях какво направи императорът в Ренуолд. Ако не ръководя Д’Хара според неговите изисквания, осигуряайки му тлъста плячка, той може да дойде и да ни срине основи. Войните са скъпо нещо. По-скоро бих предпочел да запазя парите за себе си.
Сестра Джоудел се усмихна учтиво.
— А междувременно? Откъде да сме сигурни, че намеренията ти са сериозни?
— Аха, значи искате уверения. — Натан разтърка брадичка, загледан в тавана. — На север оттук е разположена Д’Харанска армия от близо сто хиляди човека. Без моя помощ никога не бихте я открили, преди да се нахвърлят върху специалните части на Джаганг. Щом Джаганг приключи със сегашния Господар Рал, връзката на тази армия ще премине към мен. Те ще са ми верни. Веднага щом това стане, ще предам армията си в негови ръце, осигурявайки му още повече сила. Д’Харанците имат богати традиции в битките за плячка. Ще се впишат идеално в армията на Джаганг.
— Ще му предадеш една армия — като ехо отвърна Сестра Джоудел.
— Виждате ли, уважаеми Сестри, Джаганг се опитва да спечели тази война, уповавайки се на едно пророчество. Мога да му предложа услугите си на истински Пророк. Алтернативата му е истинският Пророк да е негов враг, а на самия него да помагат аматьори. А именно помощта на аматьори го докара до подобна… заплетена ситуация, на ли разбирате? За някакви си дребни останки от плячката ще го измъкна от кашата. Сигурен съм, че разбирате, че след всичките тези години, прекарани под вашите грижи, уважаеми Сестри, бих искал да прекарам последните си години, наслаждавайки се на живота. С моя помощ Новият свят няма да окаже по-голяма съпротива, отколкото Ренуолд. Ако Джаганг реши да постъпи неразумно, е, тогава кой знае, с истински Пророк на Страната на Новия свят те дори биха могли да спечелят.
Сестра Джоудел се вгледа в очите на Натан.
— Да. Разбирам какво имаш предвид. Натан й подаде писмото.
— Ето. Предайте това на Джаганг. Тук се изложени предложенията и условията ми, в замяна на това, че ще му предам Новия свят. Както вече споменах, сигурен съм, че Джаганг ще види, че съм много по-разумен от настоящия Господар Рал. Знам, че от война никога не се печели. Един или друг водач — разликата е незначителна. Защо е нужно да измират стотици хиляди хора, само за да блесне отгоре им името на техния водач.
Двете Сестри огледаха луксозната стая и се усмихнаха.
— Гледай го ти, пустия му старец — отрони Сестра Джоудел. — А ние през цялото време да си мислим, че продължава да си живее мизерния живот в оная дупка. Е, Господарю Рал, ще предадем думите ти на император Джаганг. Мисля, че ще го заинтересуват. Ако настоящият Господар Рал беше толкова разумен, нямаше да затъне в такива фатални затруднения.