— За толкова много години човек има предостатъчно време за мислене.
Сестра Джоудел се извърна, вече стигнала до вратата:
— Не мога да говоря от името на императора, Господарю Рал, но предполагам, че новините ще го зарадват. Струва ми се, можем да се надяваме, че тази война скоро ще свърши и победата ще бъде ознаменувана от името на Джаганг, въздигнато над всички народи.
— Единственото, което искам, е убийствата да спрат. Това ще е от полза на всички ни, Сестро. О, и кажете на Джаганг, че съжалявам за Винсент, но така или иначе момчето не му служеше особено добре.
Сестра Джоудел сви рамене.
— Прав си, Господарю Рал, наистина не му служеше добре.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Ричард прокара пръсти през косата си и отпусна глава между дланите си. Чу някой да влиза в стаята и вдигна поглед. Беше Калан.
При вида на усмивката й, на бистрите зелени очи, на буйния водопад от искряща коса, при цялата й красота сърцето му трепна. Не преставаше да се диви на красотата й и на факта, че тя го обича.
Сигурността, която му вдъхваше тази любов, бе нещо, което никога не си бе представял, че ще изпита. Винаги си бе мислил, че ще дойде ден, когато ще се влюби в някого, но никога не му бе хрумвало, че това ще изпълни душата му с чувство за сигурност и покой. И ако Шота само се опита да посегне на тая сигурност…
Калан носеше димяща купа в ръце.
— Помислих си, че не би отказал нещо за хапване. Не си мръднал от тук вече няколко дни. Освен това ми се струва, че имаш нужда и от малко сън.
Той погледна огромната бяла купа.
— Благодаря.
Тя свъси чело.
— Какво има, Ричард? Лицето ти е бяло като платно.
Той се облегна назад и изпъшка:
— Малко не ми е добре.
Тя изведнъж пребледня.
— Не ти е добре! Ричард, да не..
— Не, не е това. От книгата е. Почти ми се иска изобщо да не я бях откривал.
Калан се протегна напред, за да остави купата на писалището.
— Ето, хапни си малко.
— Какво ми носиш? — попита Ричард, загледан как примамливата извивка над квадратното деколте на бялата й Изповедническа рокля се повдига и спуска.
— Каша от леща. Опитай. Какво откри?
Ричард загреба от купата и всмукна малко в устата си за да поизстине.
— Все още не съм напреднал много с превода, ще отнеме цяла вечност да изчета цялата книга. Но от малкото, което успях да разбера… тези хора… тези магьосници… са… са екзекутирали всички магьосници, отпратили Храма на ветровете. Групата на Храма — така са ги наричали. Били са близо сто човека. — Той прокара пръст през врата си.
Калан седна на ръба на писалището срещу него.
— И какво по-точно са направили, за да ги убият?
Ричард разбърка кашата.
— Ами първо, оставили са път, както им е било наредено, но го направили толкова труден за връщане в Хра ма, че когато другите магьосници поискали да отидат да вземат някаква магия, за да си помогнат с нея във войната, не са успели.
— Нали Коло пише, че червените луни били предупреждение от Храма. Да не искаш да кажеш, че древните магьосници не са успели да реагират на предупреждение то?
— Не съвсем. Те успели да проникнат обратно в Храма. — Ричард махна с лъжицата за убедителност. — Всъщност това е била истинската причина за червената луна. Провалили са се при втория опит за влизане, когато искали да отвърнат на червената луна, причинена от първия изпратен човек.
Калан се надвеси към него, докато той поглъщаше лъжица каша.
— Но значи този първият е проникнал?
— О, да. И точно в това е проблемът.
Калан поклати глава.
— Не разбирам.
Ричард остави лъжицата и се облегна назад. Погледна я в ококорените очи.
— Групата на Храма, която е отпратила Храма на ветровете, е същата, която заключила вътре магията. Нали са ти известни някои от онези ужасни магически творения, сътворени по време на войната? Същества, в които били превърнати хора. Като сбързовете. Като пътешественици те по сънищата. Та значи хората от Новия свят били във война с хората от Стария свят. Последните искали да унищожат магията — също като Джаганг днес. Онези магьосници, които скрили оръдията на силата в сигурното убежище на Храма, симпатизирали на хората от Стария свят, които желаели унищожението на магията. Те били на мнение, че да се превръщат хора в ужасни оръдия е толкова лошо, колкото и самите неща, срещу които се борели.
Калан, удивена, се надвеси към него:
— Искаш да кажеш, че преминали на страната на врага? Нима наистина са работили за Стария свят, за унищожението на магията?
— Не, те всъщност не желаели краха на Новия свят, нито пък унищожаването на магията, но чувствали, че гледат на нещата по-глобално, а не само от гледна точка на конкретната война, за разлика от главните магьосници тук, в Кулата. Те търсели компромисно решение. Накрая стигнали до заключението, че в крайна сметка войната и всичките им проблеми са свързани с погрешното използване на магията. Трябвало да се направи нещо.