Калан затъкна кичур коса зад ухото си.
— Какво например?
— Както знаеш, Кулата била пълна с магьосници. Тогавашните магьосници притежавали и двете страни на магията. Те били много по-могъщи дори от Зед, бидейки Пръв магьосник. Родените с дарбата започнали все повече и повече да намаляват.
Според мен онези магьосници са използвали Храма на ветровете, за да отнемат част от магическата сила от този свят — заключили са я в отвъдния свят, където не би могла да бъде използвана, за да причини зло — както си мислели — в този свят.
Калан притисна гърдите си с ръка.
— Добри духове! Какво им е дало право да решават такива неща? Та те не са Създателят, дарил ни с всичко на този свят, дори с магията!
Ричард се усмихна.
— Главният обвинител на процеса казва почти също то. Иска от тях да му обяснят какво точно са направили?
— И какво са направили, намери ли отговора?
— Все още не съм превел достатъчно, пък и не разбирам как е действала магията тогава, но ми се струва, че групата на Храма е заключила Субстрактивната част от магията на магьосниците. Именно с помощта на Субстрактивната магия хората са били превръщани в оръжия за война. С нейна помощ са били отнемани части от човешката същност — онези части, които магьосниците не желаели, — а после чрез Адитивна магия са били прибавяни нови неща, по желание на магьосниците, за да могат да бъдат използвани съответните хора като оръжия.
— Ами ти? Ти си роден с двете страни на магията? Ако силата е била заключена, тогава как се обяснява твоята дарба? У мен също има елемент на Субстрактивна магия — в моята Изповедническа сила. Мрачният Рал също използва Субстрактивна магия, също и някои от Сестрите. Днес все още има същества, притежаващи и този елемент в магията си.
Ричард обърса с уморена ръка лицето си.
— Не знам. Не съм сигурен дори в онова, което ти казах. Не съм превел дори една трета от книгата. В самото начало съм. А дори да я изчета цялата, не съм сигурен, че ще получим търсените отговори. Тя отразява един процес. Не е писана с идеята да обясни на бъдещите поколения случилото се. Има неща, които за онова време са били ясни и нормални. Не било нужно да се обясняват. Започвам да си мисля, че групата на Храма е направила така, че Субстрактивната магия да не се предава в поколенията на магьосниците. Твоята магия не ти е предадена от магьосник, така че вероятно затова не й е било повлияно. Мрачният Рал сам се е научил да ползва Субстрактивната магия — не се е родил с нея. Предполагам в това е разликата. Вероятно не са преценили правилно как ще се отрази отнемането на Субстрактивната магия от родените с магьосническа дарба върху равновесието и не са си дали сметка, че така родените с дарбата ще стават все по-малко.
— Може да са го знаели, да са го искали. И именно заради това да са били екзекутирани. Ами червените луни?
— Когато главните магьосници разбрали какво става, изпратили човек да поправи стореното от другите магьосници. За да има надежда за успех, им трябвал човек с огромна мощ и мотивация. Изпратили в Храма на ветровете най-ревностния защитник на магията, фанатичния главен обвинител, могъщия магьосник Лотаин. Той трябвало да оправи нещата.
Калан прехапа долната си устна.
— И после?
— Лотаин проникнал в Храма през Коридора на предателя — също както ми каза ти. Станало точно така. Лотаин влязъл и с това ги предал. Не съм съвсем сигурен какво е направил. Много от думите, предполагам, обозначават специфични видове магия, с които не съм запознат. Но доколкото мога да разбера, той увеличил силата на стореното от първите магьосници и с това още повече влошил нещата. Лотаин предал магьосниците от Новия свят. Понеже наложило да промени системата на съхраняване на магия в Храма на ветровете, Храмът изпратил предупреждение с червените луни. След появата на червените луни, които означавали вик за помощ, бил изпратен магьосник. Тъй като Храмът бил онзи, който търсел помощ, магьосниците били доволни защото това означавало, че няма да се налага да влизат през Коридора на предателя. Помислили, че ще успеят да проникнат безпрепятствено и най-сетне да решат проблема. Изпратеният магьосник така и не се завърнал. Пратили друг, по-силен и опитен. Напразно. Накрая, с оглед сериозността на ситуацията, към Храма на ветровете тръгнал самият Пръв магьосник — Ричард вдигна в ръка амулета на врата си — Баракус.