— Баракус — удивено повтори Калан. — Той е проникнал в Храма?
— Никой не е могъл да каже със сигурност. — Ричард започна да плъзга пръста си напред-назад по плота на писалището. — Баракус се върнал, но бил напълно зашеметен, движел се като не на този свят. Тръгнали след него, той изобщо не ги забелязвал — независимо какво му говорели или правели. Баракус отишъл в енклава на Първия магьосник — неговото убежище — и оставил това там — Ричард вдигна от гърдите си амулета, за да й го покаже. — Излязъл, свалил и другите си одежди — същите, които нося сега — и се приближил до ръба на крепостния вал. Скочил в пропастта и се убил.
Калан седеше настръхнала, изправила гръб, докато Ричард се покашляше и събираше сили да продължи.
— След този случай магьосниците се отказали да правят опити за проникване в Храма на ветровете и да откликват на виковете за помощ. Примирили се, че е невъзможно. Така и не успели да влязат, за да възстановят щетите, причинени от групата на Храма и Лотаин.
Калан с тревога гледаше мрачния му поглед, забит в нищото.
— Как са разбрали всичко това?
Ричард стисна в юмрук амулета на врата си.
— Използвали са Изповедник. Магда Сеарус. Самата първа Майка Изповедник.
— Тя е живяла по онова време? Била е там по време на войната? Не съм знаела.
Ричард обърса с пръсти веждите си.
— Лотаин не искал да им каже какво е направил. Магьосниците, водещи процеса, били същите, които заповядали създаването на Изповедниците. Магда Сеарус била първата. Магьосниците знаели, че с никакви мъчения не могат да измъкнат истината от Лотаин. Накрая решили да вземат тази жена, Магда Сеарус, създали магията на Изповедниците и вдъхнали силата в нея. Тя докоснала Лотаин и изтръгнала истината от него. Магьосникът признал какво е сторила групата, а също и той самият. — Ричард отвърна очи от зеления й поглед. — Магьосникът, сторил това на Магда Сеарус, изобретателят на Изповедническата магия, се казвал Мерит. Трибуналът бил толкова доволен от резултатите, че бил издаден декрет за създаване на Изповедниците. Към всеки Изповедник трябвало да бъде прикрепен по един магьосник, който да ги пази. Мерит станал магьосникът на Магда Сеарус — в замяна на живота, който й отредил, на дълга, на който я обрекъл. Не само нея, но и всички нейни наследници Изповедници.
Над стаята надвисна тишина. Калан си бе сложила Изповедническата маска: празното изражение, което не разкриваше нищо от чувствата й. Ричард придърпа кашата към себе си и хапна още малко. Бе доста изстинала.
— Ричард — накрая прошепна Калан, щом тези магьосници, с цялата си сила и знания… щом дори те не са успели да проникнат в Храма на ветровете, след като им е изпратил предупреждението с червените луни, тогава…
Гласът й потъна в тишината. Ричард довърши мисълта.
— Тогава как мога да се надявам аз да го сторя?
За да запълни надвисналата тягостна тишина, Ричард се съсредоточи върху кашата си.
— Ричард — продължи Калан тихо, — ако не влезем в Храма, онова, което ми показа духът, ще се сбъдне. Над земята ще се разстеле смъртта. Ще загинат безчет хора.
Ричард едва се сдържа да не скочи на крака, крещейки, че знае. Едва се сдържа да не й изкрещи какво очаква тя от него. Успя да преглътне виковете си заедно с кашата.
— Знам — прошепна накрая.
Млъкна и сведе глава над паницата. Щом се нахрани и бе сигурен, че се е овладял, продължи:
— Един от групата, магьосник, на име Рикер, направил изявление, преди да го екзекутират. — Ричард измъкна от куп листа един с превода и й прочете съдържанието му: „Не мога повече да понасям онова, което вършим чрез дарбата си. Ние не сме нито Създателят, нито Пазителят. Всеки, дори тази долна проститутка, има право да живее живота си.“
— За какво говори той? — попита Калан.
— Предполагам, че когато магьосниците използвали хора — по-точно когато ги унищожавали, — за да създават разни неща, необходими им да се бият във войната, са избирали хора, които създават някакъв род проблеми — хора, за чието унищожаване няма кой да скърби. Чувал съм израза, че един магьосник трябва да използва хората. Съмнявам се, че магьосниците от по-късни времена си да ват сметка за произхода на тази максима.
Той улови потреса в очите й.
— Ричард, мислиш ли — след онова, което си прочел, — че положението е безнадеждно? Мислиш ли, че не можем да направим нищо?
Той не знаеше какво да й отговори. Протегна се и я стисна за ръката.
— Групата на Храма, преди да бъдат екзекутирани, казали в своя защита, че не са запечатали Храма завинаги — което не би им представлявало проблем. Вместо това оставили един път, по който може да се отзовеш на повикването. Казали, че ако се появи наистина крещяща нужда, в Храма ще може да се влезе. Ще проникна вътре, Калан. Кълна се.