През прекрасните й очи пробяга искрица облекчение, но само след миг притеснението отново надделя. Ричард знаеше, че умът й работи трескаво. Той се бе почувствал по същия начин, четейки за безумията на войната и за това какво са си причинявали хората един на друг.
— Калан, ние не използваме човешки същества, за да унищожаваме други за собствени цели. Служим си с магия, за да оборим кауза, водеща до смъртта на невинни, беззащитни деца. Борим се, за да се сложи край на ужасите и убийствата.
Тя го стисна за ръката и на устните й се появи нещо като усмивка.
И двамата вдигнаха глави, чули почукване на отворената врата.
Беше Дрефан.
— Може ли да вляза? Да не прекъсвам нещо?
— Не, всичко е наред — побърза да каже Ричард. — Заповядай.
— Исках само да ти кажа, че поръчах каруците — как то искаше. Нещата са задвижени.
Ричард прокара пръсти през челото си.
— Колко?
— Малко повече от триста снощи, ако рапортите са пълни. Както предполагаше, хората вече не могат да се — правят с толкова много трупове, а бройките растат с всеки изминал ден.
Ричард кимна.
— Не можем да допуснем мъртвите да чакат. Ако ги ставим да се разлагат на открито, чумата ще започне да разпростира още по-бързо. Трябва да бъдат погребвани веднага щом умират. Предай на хората, че искам да бъдат изпратени каруците за труповете веднага щом са готови. Най-късно до залез слънце.
— Вече им го казах. Както спомена, не можем да си позволим да оставим на произвола тела, заразени с чума. Това може да влоши допълнително нещата.
— Да влоши нещата? — подигравателно попита Ричард.
Дрефан си замълча.
— Извинявай — смотолеви Ричард. — Не исках да те обидя. Откри ли нещо, което може да ни влезе в работа?
Дрефан смъкна ръкавите на бялата си риза.
— Ричард, няма лек за чумата. Поне на мен не ми е из вестен. Единствената надежда е да останеш здрав. Като споменах за здраве, изобщо не е здравословно да седиш тук затворен по цял ден и през по-голямата част от нощта. Отново не си доспиваш. Виждам го по очите ти. И преди те предупредих. И имаш нужда от разходки, да подишаш малко въздух.
Ричард се почувства зле от опитите да преведе книгата, от нещата, които откри вътре. Затвори кориците и избута стола си назад.
— Така или иначе, не напредвам особено. Да се поразходим. — Той се прозя и протегна. — Ти с какво си запълваше времето — попита той Калан, — докато се бях затворил в тая спарена стая?
Калан погледна скришом Дрефан.
— Ами… помагах на Дрефан и Надин.
— Помагала си им? В какво?
Дрефан приглади ризата си отпред.
— Калан ни помагаше в грижите за персонала. Някои са… болни.
Ричард гледаше ту Калан, ту Дрефан.
— Чумата е проникнала в Двореца?
— Опасявам се, че да. Имаме шестнадесет случая. Има един-двама заболели от обикновени болести, но другите. Ричард въздъхна тежко:
— Ясно.
Райна седеше на пост пред вратата му. Щом той прекрачи прага, тя скочи.
— Райна, отиваме да се поразходим. Предполагам ще е по-добре да ни придружиш, защото иначе Кара ще ми надуе главата.
Морещицата се усмихна и отметна кичур тъмна коса от лицето си. Знаеше, че Ричард е прав, и очевидно бе доволна, че е готов да съдейства.
— Господарю Рал — каза тя. — Не исках да те безпокоя, докато работеше, но капитанът на градската охрана донесе рапорт.
— Знам. Чух. Снощи са умрели триста души.
Райна пристъпи от крак на крак, кожената й униформа изскърца.
— Да, и това, но искаха да ти кажа, че снощи са открили още една жена. Била изкормена като другите четири.
Ричард затвори очи и прокара длан през устата си. Забеляза, че е пропуснал да се избръсне.
— Добри духове. Нима не са ни достатъчно труповете и без някакъв си куку, избиващ допълнително хора?
— Последната проститутка ли е била, като предишни те? — попита Дрефан.
— Капитанът каза, че не бил сигурен, но предполагал.
Дрефан поклати глава с отвращение.
— Мисля, че ако не го хванем, ще го спипа чумата. Заразата побеснява между проститутките — повече, отколкото при другите хора.
Ричард забеляза, че по коридора към тях се носи Бердин.
— Колкото и да ми се ще да направя нещо по този въпрос, трябва да призная, че си имам по-сериозни грижи.
Обърна се към Райна:
— Щом се върнем, кажи на капитана, че искам хората му да разпространят сред тези жени, че между тях броди убиец. И че за тяхно добро се надяваме да спрат да практикуват професията си, поне за известно време. Сигурен съм, че войниците познават всички такива места — добави той едва чуто накрая. — Кажете им да действат веднага. Ако тези жени не ме послушат и не престанат да продават телата си, е твърде вероятно да попаднат в компанията на неподходящ клиент. Последният им клиент.