ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ричард ги поведе по павираната уличка. В далечината излая куче. Свитата му се спря пред малкото дворче зад дома на семейство Андерсън. Вътре все още се въргаляха стърготини, изрезки, дървен материал и двете дървени магарета.
Ричард се заслуша, но не долови нито звук от дърводелски инструменти, нито гласове. Отвори портата и се запромъква в безпорядъка. В работилницата също беше тихо. Почука, не получи отговор. Бутна едното крило на двойната врата и извика. Пак никакъв отговор.
— Клайв! — извика за втори път. — Дарби! Ърлинг! Има ли някой в къщи?
На гвоздеите, забити в прашните стени, все още висяха стари столове и плоскости. Във всички ъгли проблясваха паяжини.
Качиха се на втория етаж. Вместо аромата на баница с месо и варена тиква като предишния път ги лъхна зловонието на смъртта.
На един от столовете, изработени от самия него, седеше Клайв Андерсън. Мъртъв. В ръцете си бе прегърнал вкочанения труп на жена си.
Ричард остана като гръмнат. Зад него Калан простена болезнено.
Дрефан огледа спалните. Хвърли бърз поглед, върна се и поклати глава.
Ричард стоеше втрещен, без да може да откъсне поглед от мъртвите съпрузи. Опита се да си представи ужаса на Клайв — заразен, притискащ трупа на жена си, сякаш вкопчен в мъртвите си надежди и копнения.
Дрефан нежно постави длан на рамото на брат си и го дръпна назад.
— Ричард, нищо не може да се направи. По-добре да си вървим и да се погрижим да дойде каруца за труповете.
Калан зарови лице в рамото му и зарида. Ричард видя изплашените лица на Райна и Бердин. Пръстите на двете Морещици, намерили се едни други, се вплетоха, търсейки утеха и успокоение. Надин отвърна глава. Изведнъж на Ричард му дожаля за нея. Тя бе сама сред тях. За щастие Дрефан положи на рамото й приятелска ръка. Над стаята надвисна тягостна тишина.
Ричард притискаше Калан в прегръдките си, докато слизаха надолу по стълбите. Другите ги следваха. Едва когато слязоха в работилницата, успя да си поеме дъх. Вонята горе едва не го задуши.
В същия миг на прага се показа Ърлинг, дядото. Стресна се при вида на шестимата посетители в работилницата му.
— Съжалявам, Ърлинг — каза Ричард, — не искахме да нахлуваме в дома ти. Дойдохме да ви видим. Дойдох ме…
Ърлинг кимна отнесено:
— Момчето ми е мъртво. Хати също. Трябваше да… трябваше да изляза. Не мога да ги изнеса сам.
— Веднага ще изпратим каруца. На съседната улица има войници. Ще ги доведа да ти помогнат.
Ърлинг кимна пак.
— Би било много мило от ваша страна.
— Останалите…? И те ли…?
Кръвясалите очи на Ърлинг се вдигнаха.
— Жена ми, дъщеря ми, синът, жена му, Дарби и малката Лили — всички са мъртви. — Очите му плувнаха в сълзи. — Бет, тя се оправи. Възстанови се, добре е. Не можех да се грижа за нея. Току-що я заведох при сестрата на Хати. У тях засега са добре.
Ричард внимателно докосна Ърлинг по ръката.
— Толкова съжалявам. Добри духове, наистина толкова съжалявам.
Ърлинг кимна.
— Благодаря. — Той се покашля. — Живях твърде дълго. Човек би си казал, че би трябвало да съм аз, а не децата. Тук духовете не са прави. Изобщо не са прави.
— Знам — промълви Ричард. — Сега всички са там, където цари вечен покой. Всички ще попаднем при тях рано или късно. Отново ще са с теб.
Веднъж озовали се на улицата, след като се убедиха, че не могат да направят нищо за Ърлинг, всички се спряха, за да се посъвземат.
— Райна — обади се Ричард, — моля те, изтичай до съседната улица, където видяхме онези войници. Прати ги веднага тук. Кажи им да изнесат телата вместо Ърлинг.
— Разбира се — каза тя и се втурна. Тъмната й плитка се разлюля на гърба й.
— Не знам какво да правя — прошепна Ричард. — Какво може да направи човек за някой, току-що изгубил цялото си семейство. Всички, които е обичал. Чувствам се като глупак. Не знаех какво да му кажа.
— Ти го успокои с думите си, Ричард — каза Надин.
— Само това можеше да направиш.
— Само това можех да направя — повтори той и погледът му се зарея нанякъде.
Калан го стисна за ръката. Бердин го докосна с длан. Той я пое в своята. Тримата стояха един до друг, споделяйки мъката си.
Докато чакаше Райна, Ричард закрачи напред-назад. Слънцето почти бе залязло. Докато стигнат до Двореца, да е съвсем тъмно. Най-малкото, което можеше да направи, бе да изчака, докато труповете на мъртвия син и снаха на Ърлинг бъдат изнесени от къщата.
Калан и Бердин стояха близо една до друга, облегнати на стената край дувара на Андерсенови. Дрефан, сключил ръце зад гърба си, потънал в мисли, сновеше малко по-на-долу по улицата. Надин се оттегли на другата страна — сама — и също се облегна на стената.