— Видяхте ли накъде избяга? — попита тя задъхана.
— Не. Изпуснах го някъде тук. Искам да се разпръсне те и да го намерите.
Един сержант се обади:
— Господарю Рал, човек, който иска да избяга, ще знае, че ако тича, ще бъде забелязан най-лесно. Ако има малко ум в главата си, просто ще свие зад ъгъла и ще отмине спокойно.
Сержантът махна с ръка към улицата, сякаш за да подкрепи тезата си. Навън гъмжеше от хора — всеки по своята си работа. Мнозина наблюдаваха оживлението, обхванало улицата им. Всеки от тях би могъл да е онзи, когото преследваха.
— Някой да има някаква представа как изглежда убиецът?
Ричард поклати отчаяно глава.
— Не успях да го видя. — Той отметна косата си с ръка, докато се опитваше да си поеме дъх. — Разпръснете се. Половината да се върнат там, откъдето дойдохме. Раз питайте всеки срещнат, за да разберем дали някой го е ви дял — дали са видели бягащ човек. Вече може да ходи, но докато пристигне в този район, е тичал.
Райна, стиснала Агиела си в ръка, зае защитна позиция зад него.
— Останалите идват с мен — каза Ричард. — Ще вземем още хора. Искам да продължим да претърсваме околността. Може да срещнем някой, да го стреснем и той да се впусне в бяг. Ако това стане, искам го. Жив.
Докато стигнат обратно в Двореца, вече бе станало среднощ. Всички войници бяха на крак и в готовност. Стояха по местата си с мечове и бойни брадви в ръце, със заредени в лъковете стрели, с вдигнати за полет копия. Из огромните дворцови площи патрулираха отряди. Пиле не би могло да прехвръкне над зорките, търсещи погледи. Докато Калан, Бердин, Райна, Дрефан и Надин съпровождаха Ричард към заседателната зала, в коридора отпред видяха Тристан Башкар, който чакаше с ръце, сключени на гърба. Щом ги чу да приближават, посланикът се закова на място и вдигна глава.
Ричард забеляза гузния му вид и спря. Придружаващите го се скупчиха зад гърба му, само Калан застана плътно от едната му страна. Тристан ги поздрави с ръка във въздуха.
— Господарю Рал, може ли да поговорим за секунда, ако обичате?
Ричард огледа мъжа от глава до пети. Отбеляза си, че онзи не отмята дрехата си, за да изложи на показ красивия нож на кръста си.
Ричард вдигна пръст.
— Един момент, моля. — Извърна се леко към останалите. — Късно е. Чака ни доста работа, така че искам да си починете. Бердин, тази нощ ще отидеш в Кулата и ще останеш с Кара на пост при Плъзгата.
Бердин сбърчи чело.
— Ще стоим и двете?
Ричард й се сопна:
— Нали точно това ти казах! Да, и двете. При възникналия проблем не искам да поемаме никакви рискове.
— В такъв случай аз ще пазя стаята на Майката Изповедник — каза Райна.
— Не — вдигна пръст Ричард. — Ти ще пазиш стаята на Надин. Тя бе целта на нападението.
— Да, Господарю Рал — заекна Райна. — Тогава ще се погрижа пред стаята на Майката Изповедник да има отряд войници.
— Ако исках войници пред стаята на Калан, щях да ти го кажа, не мислиш ли?
Лицето на Райна пламна.
— Искам войниците да си вършат работата, да обикалят входовете, градините, всичко. Всеки да е на поста си! Опасността идва отвън, не отвътре. Вътре в Двореца Калан е на сигурно място. Не искам да губя ценни бройки, които вместо да бдят навън, да си седят на задниците пред стаята на Калан вътре. Няма да го допусна, ясно ли е?
— Но, Господарю Рал…
— Не ми възразявай! Не съм в настроение.
Калан го докосна по ръката.
— Ричард — прошепна тя, — сигурен ли си, че…
— Някой се опита да убие Надин. И за малко да успее. Или не сте го разбрали? Няма да поемам допълнителни рискове. Искам да я защитавате, никакви възражения по вече. Дрефан, веднага да започнеш да носиш меч! Лечите лите се превръщат в мишена.
Всички забиха очи в пода и млъкнаха.
— Добре — Ричард извърна огнения си поглед към Тристан. — Слушам ви?
Тристан разпери ръце.
— Господарю Рал, просто исках да ви кажа, че съжалявам. Осъзнавам, че може да съм изглеждал коравосърдечен, но наистина се тревожех за всичките тези болни и умиращи хора. Това изопна нервите ми до крайност. Нямах намерение да влошавам отношенията ни. Надявам се, приемете моите извинения.
Ричард се вгледа в очите на Тристан.
— Да, разбира се. Приемам ги, аз също съжалявам, че си изпуснах нервите. И на мен ми идва в повече. — Ричард положи длан на рамото на Надин. — Някой се опита да убие един от лечителите ми — човек, отдаващ всичко от себе си, за да помага на другите. Хората започват да обвиняват лечителите, задето чумата се развихря все повече. Не мога да позволя да пострадат хора, които правят всичко възможно, за да помогнат.
— Да, разбира се. Много мило от ваша страна да приемете извиненията ми. Благодаря ви, Господарю Рал.