— Само не забравяйте, посланик, че времето ви изтича утре.
Тристан се поклони.
— Знам го и утре ще научите решението ми, Господарю Рал. Имате думата ми. Лека нощ.
Ричард се обърна към останалите:
— Утре ни чака доста работа. Стана късно. Както Дрефан непрестанно ми напомня, трябва да поспим. Получихте заповедите си. Някакви въпроси?
Отговориха му с безмълвно поклащане на глави.
Два часа след връщането им в Двореца и след като Ричард ги разпрати по леглата, на Калан й се стори, че усеща движение в стаята си.
Лампата в далечния ъгъл бе намалена до минимум. Облаците скриваха луната, така че през стъклените врати откъм балкона не влизаше светлина. Дебелият килим поглъщаше шума от стъпки — ако имаше такива. Единствено слабата светлина на лампата разкриваше фигурата, която й се стори, че мерна.
След миг й се привидя ново движение — по-скоро бледа сянка. Не бе забелязала никой да влиза в стаята й. Можеше да е само въображението й. Денят я бе оставил нащрек.
При следващата тиха стъпка вече нямаше съмнение в стаята й имаше човек. Някой се промъкваше към леглото й. Колкото и потайни и бавни да бяха движенията, фигурата бе прекосила разстоянието удивително бързо.
Калан не помръдна, видяла блясъка на острие на слабата светлина. Затаи дъх.
Нечия мощна ръка заби ножа в леглото й с омраза. Ръката се вдигна и спусна, и отново, и отново.
Ричард бутна балконската врата с пръст. Смазаните панти не издадоха никакъв звук. Бердин се плъзна в стаята в мига, в който Ричард й даде знак. Щом тя зае мястото си, той чукна лекичко по стъклото. Морещицата увеличи фитила на лампата.
Тристан Башкар се сепна край леглото на Калан. В ръката му проблясваше нож, целият се тресеше, задъхан от току-що извършените движения.
— Хвърли ножа, посланик — спокойно каза Ричард.
Тристан превъртя оръжието в ръката си, стискайки острието в готовност да го запрати срещу нова цел.
Агиелът на Бердин в тила му го накара да промени намеренията си. Тя плъзна червената пръчка към рамото му, за да се подпре, и навеждайки се, взе ножа от ръката му. Тристан зави от болка.
Бердин се изправи с три ножа в ръце.
— Беше прав, Ричард — обади се Дрефан изотзад.
— Не мога да повярвам — каза Надин, пристъпвайки на светлината.
— Ще трябва — обади се и генерал Кърсън, влизайки през балкона. — Както изглежда, Тристан Башкар току-що загуби дипломатическия си имунитет.
Ричард постави два пръста в устата си и свирна. Влезна Райна в стаята с цял отряд въоръжени Д’Харански войни. Двама от тях носеха запалени лампи.
Ричард провеси палци на колана си и застана до Калан внушителна черна фигура, проблясваща със златните кантове на туниката си и сребърните украшения, токи и накитници. Наблюдаваше как войниците повалят Тристан на колене.
— Беше прав, Ричард — промълви тя. — Нападнал е Надин, за да отвлече вниманието на войниците от мен. В крайна сметка аз съм била неговата мишена.
Отначало Калан си помисли, че Ричард си е изгубил ума. Представлението му бе успяло да убеди всички, включително и Тристан.
— Благодаря ти, че ми повярва — прошепна Ричард.
Когато той сподели с нея какво смята да прави, тя заподозря, че причината да обвинява посланика се крие в инцидента по-рано същия ден. Не му го каза, но си зададе въпроса дали действията на Ричард не са продиктувани от най-обикновена ревност.
Откакто му разказа за разговора си със Шота, на два пъти забеляза у него изблици на ревност — нещо, което никога преди не бе правил. Нямаше причина да ревнува, но думите на Шота бяха изпълнили душата му със съмнения.
Всеки път, щом Надин се изпречеше пред погледа й, Калан го разбираше. Всеки път, щом Надин застанеше близо до него, Калан усещаше как острите нокти на ревността се впиват болезнено в нея.
Знаеше, че Шота и духът са й казали истината. Знаеше, че няма да се омъжи за Ричард. Съзнанието й се опитваше да го приеме нормално, да я убеди, че нещата ще се оправят, че в крайна сметка ще са заедно. Но сърцето й не вярваше. Ричард щеше да се ожени за Надин. Калан щеше да се омъжи за друг.
Ричард не искаше да го повярва. Поне така твърдеше. Тя се питаше дали наистина е така.
В съзнанието й изплува образът на Клайв Андерсън, стиснал вкочанения труп на жена си. В сравнение с трагедията, сполетяла семейство Андерсън, както и много други, какво толкова страшно можеше да има в един нещастен брак? Нима не си струваше жертвата, щом тя щеше да помогне да се сложи край на ужасните сцени на смърт и зараза.
Надин се промъкна от другата страна на Ричард.
— Независимо дали е било за отклоняване на вниманието от Калан или не, за малко не загинах. Благодаря ти, Ричард. Никога не бях виждала подобно нещо — да уловиш стрелата току пред лицето ми.