Ричард извърна очи към Калан.
— На какво разстояние от тук е Сандилар?
— Месец за отиване и връщане. Може би малко по-малко.
Ричард погледна генерала.
— Съберете офицери и войска, за да поемете командването над армията и столицата на Джара. Да отнесат главата на Тристан на кралското семейство и да им кажат, че е бил екзекутиран за опит за убийство на Майката Изповедник. Офицерите да предложат на Джара да капитулира пред Д’Хара при мирните условия, които вече им бяха предложени. Казваш, месец отиване и връщане. Лично Кралят трябва да ни донесе документите за капитулация. Ще го очаквам, заедно с охрана от Д’Харански войници, точно след един месец, считано от утре. Предайте на Краля, че ако не капитулират и хората ни не се приберат живи и здрави, лично ще отида в Сандилар начело на армията си и ще обезглавя всеки член на кралското семейство. След това ще завземем Джара и ще окупираме столицата. Окупацията няма да бъда с приятелски намерения.
Генерал Кърсън удари юмрук в ризницата си.
— Ще бъде изпълнено, Господарю Рал.
— Ричард — прошепна Калан, — ами ако той казва истината? Ако наистина не е убил онези жени? Мога да го докосна с Изповедническата си сила и ще разберем със сигурност.
— Не! Няма да ти позволя да го докоснеш и да чуеш ужасите, които е извършил. Той е чудовище. Не искам да го докосваш!
— Ами ако казва истината? Ако не ги е убил?
Ричард стисна амулета си в юмрук.
— Няма да го осъдя на смърт за убийството на онези жени. Той се опита да убие теб. Видях го. Аз съм на мнение, че в случая намерението се припокрива с деянието. Ще си плати за намерението — също както би платил и за деянието.
Ричард изгледа войниците със студен, мрачен поглед.
— Само за миналата нощ в града измряха триста души. Този човек тук бе готов да се присъедини към убийците, причинили чумата. Искам утре рано сутринта отрядът да поеме към Джара, заедно с набитата му на кол глава. Чухте заповедите ми. Изведете го оттук!
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Щом Калан видя Дрефан да се приближава по коридора, остави панера с чисти превръзки и кърпи, който носеше. Макар Ричард да му бе заповядал да вземе меч само като част от плана си по залавянето на Тристан, Дрефан продължаваше да го носи. Може би идеята не бе толкова лоша. Някои хора започваха да мразят лечителите, защото те се обявяваха срещу отварите и лековете, продавани из улиците.
Калан отметна коса назад.
— Как са?
Дрефан въздъхна и погледна назад, откъдето идваше.
— Снощи умря един. Повечето са по-зле. Днес имаме шестима нови.
— Добри духове! — прошепна Калан. — Какво ще стане с нас? — Дрефан повдигна брадичката си.
— Ще упорстваме.
Калан кимна.
— Дрефан, след като толкова много хора от персонала са заразени и толкова много вече починаха, защо продължаваме да опушваме всичко? От тоя дим направо ми прилошава.
— Пушекът не помага срещу чумата.
Калан примигна насреща му.
— Тогава защо продължаваме да опушваме?
Дрефан се усмихна тъжно.
— Хората трябва да си мислят, че това пречи на болестта да се разпространява. Това, че правят нещо, ги кара да се чувстват по-добре. Мислят си, че има надежда. Ако спрем, ще си рекат, че всичко е загубено.
— А как е в действителност? Има ли надежда?
— Не знам — прошепна той.
— Получи ли се вече снощният рапорт?
Той кимна.
— През последната седмица числото на умрелите е продължило да се увеличава. Снощи броят им е надхвърлил шестстотин.
Калан отвърна поглед обезнадеждена.
— Де да можехме да направим нещо.
Шота й бе казала, че ще се появи изход. Духът й бе казал, че ще се появи изход. Не можеше да понесе мисълта, че може да загуби Ричард, но не можеше да понесе и мисълта за всички тези умиращи хора.
— Е — каза Дрефан, — отивам да направя обиколката си из града.
Калан го стисна за ръката. Той подскочи — реакция, на която тя като Изповедник бе свикнала. Пусна го.
— Знам, че не можеш да направиш нищо, но въпреки всичко ти благодаря за помощта. Дори само думите ти възраждат надеждата в сърцата на живите.
— Най-добрата помощ на лечителя — думите. В повечето случаи само с това можем да помогнем. Хората обикновено си мислят, че да си лечител означава да лекуваш хората. Всъщност това се случва рядко. Преди много време научих, че да си лечител означава да живееш с болката и страданието.