— Грисом, вземи отряд войници и веднага след като се нахраниш и отдъхнеш, тръгвай към генерал Рейбич да предадеш съобщението ми.
Грисом отново поздрави с юмрук в сърцето:
— Да, Господарю Рал. Ще взема малко провизии и до час ще съм тръгнал.
Ричард кимна. Вестоносецът се отдалечи.
— Господарю Рал — каза генералът, — ако няма друго, по-добре да вървя да си гледам работата.
— Да, генерале, само още нещо. Отцепете заразените войници извън лагерите. Направете им отделен бивак. Да видим дали ще можем да ограничим периметъра на болестта. Кой знае, може пък да успеем. И не искам никакви проститутки из лагерите. Никакви. Може би така ще успокоим духовете. Всички такива жени да бъдат предупредени под заплаха от смъртно наказание да стоят далеч от лагерите. Подсилете съгледвачите със стрелци. Ако продължават да се промъкват след предупреждението, стрелците да ги убият.
Генералът въздъхна.
— Разбирам, Господарю Рал. Ще отделя мъжете, кои то са били с такива жени, и ще ги сложа да се грижат за болните.
— Добра идея.
Ричард изпрати с поглед генерала и прегърна Калан през кръста.
— Как не се сетих за това! Само да бях помислил, щях да предпазя войниците от чумата.
Калан не знаеше какво да му отговори.
— Господарю Рал — обади се Кара, — отивам да сменя Бердин при Плъзгата.
— Ще дойда с теб. Трябва да разбера дали Бердин е намерила нещо ново в дневника. Освен това имам нужда да се махна за малко от тук. Ти идваш ли? — обърна се той към Калан.
Тя го прегърна по-здраво.
— С удоволствие.
Бердин седеше надвесена над дневника и четеше. Плъзгата погледна Ричард доста преди Бердин да го усети.
— Искаш ли да пътуваш, Господарю? Ще ти достави удоволствие.
— Не — отвърна Ричард, щом ехото от призрачния глас заглъхна. — Благодаря ти, Плъзга, не сега.
Бердин се прозя и се протегна.
— Радвам се да те видя, Кара. Повече не издържам.
— Приличаш ми на човек, който не би отказал малко сън.
Ричард посочи отворения пред нея дневник.
— Нещо ново?
Бердин стана и погледна Плъзгата. Взе дневника и му го подаде обърнат към него. Наведе се и сниши глас:
— Спомняш ли си, че ми каза какво е говорил онзи мъж, преди да бъде качен на ешафода? За онази… долна жена, която имала право да си живее живота.
Ричард разбра за какво говори тя.
— Да. Имаш предвид магьосник Рикер.
— Точно така. Ами Коло споменава за него накратко — тя му посочи едно място в дневника: — Прочети това.
Ричард остана загледан в изречението известно време, преди да успее да си го преведе.
„Долната проститутка на Рикер ме гледа, докато седя и мисля какви огромни щети причини групата на Храма. Научих че днес сме загубили Лотаин. Рикер получи отмъщението си.“
— Знаеш ли кой е този Лотаин? — попита Бердин.
— Бил е главният обвинител на процеса на Храма на ветровете. Човекът, изпратен да поправи стореното от групата.
Ричард вдигна поглед. Плъзгата го гледаше. Той се приближи. Никога преди не се бе сещал. Как може да не му е хрумвало досега?
— Плъзга.
— Да, Господарю. Искаш ли пътуваш? Хайде. Ще ти достави удоволствие.
Ричард се приближи още малко.
— Не, не искам да пътувам, но ми се ще да поговорим.
Помниш ли времето, преди да заспиш дългия си сън, много отдавна, когато имаше голяма война?
— Дълъг? Дълга съм достатъчно, за да пътувам. Кажи ми къде искаш да отидеш. Ще ти достави удоволствие.
— Не, нямам предвид да пътувам. Помниш ли някакви имена?
— Имена?
— Имена. Помниш ли името Рикер?
Сребърното лице го гледаше безизразно.
— Никога не издавам клиентите си.
— Плъзга, ти някога си била човек, нали? Човек като мен?
Плъзгата се усмихна.
— Не.
Ричард отпусна ръка на рамото на Калан.
— Човек като нея?
Сребърната усмивка грейна.
— Да. Бях курва. Като нея.
Калан се покашля.
— Мисля, че Ричард имаше предвид дали си била жена, Плъзга.
— Да, и жена.
— Кажи ми името си — помоли я Ричард.
— Име? — Плъзгата се намръщи, сякаш се смути: — Аз съм Плъзгата.
— Кой те превърна в Плъзгата?
— Някои от клиентите ми.
— Защо? Защо са те превърнали в Плъзга?
— Защото никога не издавам клиентите си.
— Плъзга, би ли обяснила това по-подробно?
— Някои от магьосниците тук, на това място, ми бяха клиенти. Най-могъщите от тях. Бях уникална курва и много скъпа. Мнозина от магьосниците ламтяха за власт. Други се опитваха да ме използват, за да дискредитират мои клиенти. Някои искаха да ме използват за удоволствие, но не такова, каквото им предлагах. Никога не издавам клиентите си.