— Искаш да кажеш, че би им доставило удоволствие да им кажеш имената на магьосниците, които са те посещавали, както и подробности за посещенията им.
— Да. Клиентите ми се уплашиха, че онези другите ще ме използват за такова удоволствие. И затова ме превърнаха в Плъзга.
Ричард се извърна. Зарови пръсти в косата си. Дори докато са се биели с врага си, те са враждували помежду си. Когато накрая успя да се съвземе, се обърна към красивото сребърно лице:
— Плъзга, онези хора са вече мъртви. Няма нито един сред живите, който да ги познава. Вече не съществуват магьосници, жадни за мощ. Можеш ли да ми разкажеш малко повече?
— Те ме направиха и казаха, че няма да мога да изговарям имената им, докато са живи. Казаха, че силата им щяла да ми попречи. Ако е вярно, че духовете им са напуснали този свят, тогава ще мога да кажа имената им.
— Онзи човек, Лотаин, е бил сред клиентите ти, нали? Другият магьосник, Рикер, го е смятал за двуличник.
— Лотаин. — Живачното лице сякаш омекна, същество преглътна името в себе си. — Магьосник Рикер дойде при мен и каза, че този човек, Лотаин, е главният обвинител, и че той е зъл звяр, който ще се обърне срещу мен. Искаше помощта ми, за да разобличи Лотаин. Отказах да назова клиентите си.
Ричард наруши тишината:
— И думите на Рикер са се оказали верни. Лотаин се е обърнал срещу теб и те е превърнал в Плъзга, за да не можеш да свидетелстваш срещу него.
— Да. Казах на Лотаин, че не издавам клиентите си. Че няма нужда да се тревожи, че ще проговоря. Той от върна, че няма значение, че съм само една курва и на ни кого няма да липсвам. Изви ми ръката и ми причини болка. Използва ме за удоволствие без съгласието ми. Щом свърши, се изсмя и тогава видях светкавица в съзнанието си. След това при мен дойде Рикер и ми каза, че ще сложи край на Лотаин и магьосниците като него. Заплака на стената на кладенеца ми и каза, че съжалява за онова, което са ми сторили. Каза, че ще сложи край на това използване на магията, водещо до унищожаването на хора.
— Ти страда ли? — попита Бердин. — Беше ли ти тъжно, че са те превърнали в Плъзга?
— Когато ме направиха, ми отнеха тъгата.
— И щастието ли ти отнеха? — прошепна Калан.
— Оставиха ми дълга.
Дори в това бяха допуснали грешка. Бяха оставили част от съществото, което е била Плъзгата преди, за да могат да я използват. Благодарение на тази част тя се подчиняваше на всеки, стига да й плати исканата цена — магия. Бяха се озовали в капана на природата й. Бяха я използвали, но трябваше и да я пазят, защото тя бе готова дз предложи себе си на всеки — бил той и враг, — който може да й осигури исканата цена.
— Плъзга — каза Ричард, — толкова съжалявам, че магьосниците са направили това с теб. Нямали са право. Толкова съжалявам.
Плъзгата се усмихна.
— Магьосник Рикер ми каза, че ако Господарят ми каже тези думи, трябва да му кажа следното: „Пази се отляво на влизане. Пази се отдясно на излизане. Пази сърцето си от камъка.“
— Какво означава това?
— Той не ми каза значението на думите.
На Ричард му прилоша. Нима щяха за загинат заради разразилата се преди три хиляди години борба за власт? Може би Джаганг все пак има право. Може би магията вече няма място на този свят.
Ричард се извърна към останалите:
— Бердин, трябва да поспиш. Райна ще става рано, за да смени Кара. Тя също трябва да си почине. Оставете стражи пред покоите на Калан и вървете да почивате и двете. На мен също ми стига за днес.
Ричард бе заспал дълбоко, когато нечия ръка го разтърси. Седна на леглото и разтърка очи, опитвайки се панически да дойде на себе си.
— Какво? Какво има? — Гласът прозвуча в ушите му като чакъл, изсипан в кофа.
— Господарю Рал? — дочу глас през сълзи. — Буден лиси?
Ричард присви очи срещу фигурата с лампа в ръка. Отначало не можа да я познае.
— Бердин? — Никога преди не я бе виждал облечена в Друго освен в кожената й униформа. Сега стоеше в стаята му по бяла нощница. Косата й бе разпусната. Никога преди не я бе виждал без прибраната й на плитка коса. Гледката бе смущаваща.
Ричард спусна крака от ръба на леглото и бързо обу панталона си.
— Какво има, Бердин? Какво се е случило?
Тя избърса сълзите от лицето си.
— Господарю Рал, моля те, ела. — Тя простена. — Райна е зле.
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Вирна затвори вратата колкото можа по-безшумно, след като Уорън се вкопчи в жената, размахваща яростно ръце. Дланта му притискаше устата й толкова здраво, колкото мрежата му пристягаше дарбата й. Вирна не би могла да контролира магията й по-добре от Уорън. Дарбата на един магьосник е по-силна от тази на чародейка — пък била тя и Вирна.