Тя запали пламъче в обърнатата си нагоре длан. Очите на жената се разшириха, после се изпълниха със сълзи.
— Да, Джанет, аз съм, Вирна. Ако обещаеш да не викаш и да не ни издадеш, ще накарам Уорън да те пусне.
Джанет закима енергично. Вирна стисна дакрата в другата си ръка, скривайки я назад — просто в случай, че е сбъркала. Кимна на Уорън да пусне младата жена.
Щом се усети на свобода, Джанет се хвърли на врата на Вирна. Проплака тихичко от радост. Уорън вдигна длан, запалвайки отгоре малко пламъче, за да могат да виждат. Малката стаичка бе иззидана от големи блокове тъмен камък — като останалата част на крепостта. По цепнатини в стената се стичаше млечнобяла вода, оставяйки ръждиви следи.
— О, Вирна — прошепна Джанет, — нямаш представа какво щастие е да видя лицето ти.
Вирна прегърна треперещата жена, която се разрида тихичко, вкопчила се в наметалото на Вирна. В юмрука си, зад гърба на Джанет, Вирна все още стискаше дакрата. Дръпна се назад, за да се усмихне на обляното в сълзи лице на приятелката си. Посегна с длан да я избърше и приглади тъмните й кичури коса.
Джанет целуна безименния си пръст — древен жест, търсещ защита от Създателя. Макар Вирна с основание да бе сигурна, че Джанет е вярна на Светлината, с облекчение отбеляза потвърждението.
Сестра на мрака, врекла се на Пазителя на отвъдния свят, никога не би целунала безименния си пръст. Това бе жест, изразяващ символичното свързване на този, който го прави със Създателя.
Подобно нещо Сестра на мрака не може да направи. Тя не може да крие верността си към Пазителя, своя истински господар, като целува безименния си пръст. Това би предизвикало гнева на зловещия й повелител.
Вирна използва момента, докато Джанет се обръщаше към Уорън, и пъхна дакрата в ръкава си. Уорън и изненаданата жена си размениха усмивки.
И Вирна, и Уорън забелязаха странното облекло на Джанет. Жената беше боса. Торбестата роба, пристегната в кръста с бяла връзка, я покриваше от глезените до шията и до китките на ръцете, но тъканта бе толкова прозрачна, че тя спокойно можеше да е гола.
Вирна попипа между палеца и показалеца си прозрачната материя.
— Защо, в името на Създателя, си облякла това?
Джанет се погледна.
— Джаганг кара всичките си робини да се обличат така. След известно време свикваш и изобщо не ти прави впечатление.
— Ясно — Вирна забеляза, че Уорън полага усилия, за да не гледа.
— Вирна, какво правиш тук? — със сериозен глас попита Джанет.
Вирна се усмихна широко и щипна приятелката си по бузата.
— Дойдох да те измъкна, глупаче. Да те спася. Нали сме приятелки — да не мислеше, че ще те оставя тук?
Джанет запримига удивено.
— Прелатът те е пуснала да дойдеш да ме освободиш?
Вирна вдигна ръка, показвайки на жената специфичния си пръстен.
— Аз съм Прелатът.
Джанет зяпна. Свлече се на пода и започна да целува ръба на роклята на Вирна.
Вирна я сграбчи за раменете и я вдигна на крака.
— Престани. Нямаме време за това.
— Но… но как така? Какво е станало? Как е възможно? Какво се е случило?
— Вирна, мрежите няма да издържат дълго — шепнешком я предупреди Уорън. — Вече превишихме времето си.
— Джанет, чуй ме. Ще говорим после, след като те из мъкнем оттук. Онова, което направихме, за да влезем, ни дава съвсем малко време за връщане. Опасно е да се за държаме тук.
— И аз така мисля — каза Джанет. — Прелате…
— Вирна. Ние сме приятелки. Аз си оставам Вирна.
— Вирна, как в името на Създателя, успяхте да проникнете в крепостта на Джаганг? Трябва веднага да се махате. Ако бъдете открити…
Вирна свъси чело и докосна халката на долната устна на Джанет.
— Какво е това?
Джанет пребледня.
— Белег, че съм робиня на Джаганг. — Тя започна да трепери. — Вирна, спасявай се. Изчезвай оттук. Трябва незабавно да се махаш! — нервно зашепна тя.
— Съгласен съм — прошепна Уорън през зъби. — Да вървим!
Вирна се загърна в наметалото си.
— Знам. Сега, когато те открихме, можем да вървим.
— Скъпи Създателю, нямате представа колко ми се ска да тръгна с вас, но ако го направя… не знаете какво ще ми причини Джаганг. О, скъпи Създателю, не можете дори да гадаете.
Очите й плувнаха в сълзи при самата мисъл. Вирна я прегърна за миг.
— Джанет, чуй ме. Аз съм ти приятелка, знаеш, че не бих те излъгала. — Тя изчака другата да кимне. — Има начин да държим пътешественика по сънищата далеч от съзнанието ти.
Джанет се вкопчи в роклята на Вирна.
— Вирна, не ме измъчвай с напразни надежди. Нямаш представа колко ми се иска да ти повярвам, но знам…
— Вярно е. Чуй ме, Джанет. Сега аз съм Прелат. Не мислиш ли, че Джаганг би посегнал към мен, ако можеше? Защо мислиш, не е прибрал и останалите? Не може, затова.