Джанет отново започна да трепери, по бузите й се изтърколиха сълзи.
Уорън я докосна по гърба.
— Това, което казва Вирна, е вярно, Сестра Джанет. Джаганг не може да проникне в нашето съзнание. Ела с нас и ще бъдеш на сигурно място. Побързай.
— Как? — прошепна Джанет.
Вирна се надвеси над нея.
— Помниш ли Ричард?
— Разбира се. Пакости и чудеса, събрани в един човек.
Вирна се усмихна на истинността на определението.
— Той притежава дарбата, затова отидох да го търся, о има и още нещо. Той е роден с двете страни на магията като капак, е от рода Рал. Преди три хиляди години, по време на Голямата война предтеча на Ричард е създал магия, която забранявала на пътешествениците по сънищата от неговото време да обладават съзнанието на хората му. Тази магия се предавала с поколенията на онези от неговия род, които били родени с дарбата.
Джанет стисна още по-силно роклята на Вирна.
— Как? Как става това?
Вирна се усмихна.
— Толкова е просто, че чак не е за вярване. С най-могъщата магия понякога е така. Всичко, което трябва да направиш, е да му се вречеш във вярност — в сърцето си. Тогава магията му започва да те предпазва от пътешественика по сънищата. Докато Ричард е жив и се намира в този свят, Джаганг няма да може да влиза в съзнанието ти.
— Да се закълна във вярност на Ричард и ще съм свободна от Джаганг?
Вирна кимна пред слисаното лице на жената:
— Да.
— Какво трябва да направя?
Вирна вдигна пръст, за да потуши възраженията на Уорън. Падна на колене, придърпвайки Джанет след себе си.
— Повтаряй думите след мен, като се стремиш да ги осмислиш със сърцето си. Ричард е магьосник-войн и е наш водач в борбата срещу Джаганг. Ние се доверяваме изцяло на него, на сърцето му, с цялата си душа и сърце. Кажи думите след мен и им повярвай със сърцето си и ще се освободиш.
Джанет кимна и сключи молитвено длани. По бузите й потекоха сълзи. Вирна произнесе отдаването, правейки паузи, за да може Джанет да повтори думите след нея:
„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“
Джанет повтори като ехо думите на Вирна.
Вирна я целуна по бузата.
— Вече си свободна, приятелко. А сега да побързаме, трябва да изчезваме оттук.
Джанет сграбчи Вирна за ръкава.
— Ами другите?
Вирна се поколеба:
— Джанет, не бих искала нищо повече от това да освободя и другите ни Сестри, но в момента не мога да го направя. Трябва да тръгваме. По-късно ще се върнем за тях. Ако се опитаме сега, Джаганг ще ни хване. Дойдох за теб, защото си ми приятелка и те обичам. Ние петте се клехме винаги да си помагаме една на друга. Фийби вече е с нас. Оставаш само ти. Колкото и да ми се иска да освободя останалите Сестри, се налага да изчакаме. Обещавам ти, че няма да ги забравя, нито да ги оставя. Но сега не можем да го направим — не може всички наведнъж.
Джанет отпусна глава, забила поглед в пода.
— Джаганг уби Кристабел. Видях го с очите си. Писъците и още навестяват кошмарите ми. Писъците й и Джаганг.
Нещо сви Вирна в корема. Кристабел беше най-близката й приятелка. Не искаше да чува подробностите. Кристабел се бе обърнала към Пазителя.
— Точно затова искам да те измъкна оттук, Джанет. Страхът ми за теб и за онова, което ти причинява Джаганг, навестява моите кошмари.
Джанет вдигна глава.
— Ами Амелия? Те бе една от нас петте. Не можем да я оставим.
Вирна изгледа Джанет с равен поглед.
— Амелия е Сестра на мрака.
— Беше — поправи я Джанет. — Вече не е.
— Моля? — не повярва на ушите си Вирна.
Уорън се наведе напред.
— След като веднъж си се заклел пред Пазителя, не можеш да върнеш нещата назад. Не можеш ей така да се довериш на думите й, сестра Джанет. А сега да вървим. Тя се е клела на Пазителя.
Джанет поклати глава.
— Вече не. Джаганг я изпрати на някаква мисия, в която имаше замесена магия. За да може да изпълни мисия та си, беше принудена да измени на Пазителя.
— Не е възможно! — промълви Вирна.
— Вярно е — настоя Джанет. — Тя се върна. Отново е положила клетва пред Създателя. Говорих с нея. По цяла нощ седи и хлипа, целувайки безименния си пръст. Моли се на Създателя да й прости.
Вирна се приближи плътно до нея и я изгледа в очите.
— Джанет, чуй ме, видяла ли си я със собствените си очи да целува безименния си пръст? Напълно ли си убедена, че не е докосвала до устните си друг пръст?