— Бях до нея, опитвах се да я утешавам. Видях я — Джанет целуна пръста си и тихо произнесе клетва, че ако не казва истината, гръм да я удари.
— Просто така? Целува пръста си просто ей така?
— Да. Целува го и плаче, и се моли на Създателя да я убие заради онова, което е сторила.
— И какво е сторила?
— Не знам. Винаги щом я попитам, направо пощурява от крясъци и рев. Джаганг не й позволява да се самоубие. Контролира съзнанието й, както и на останалите от нас. Не би допуснал никоя от нас да се самоубие. Трябва да продължаваме да му служим. Вирна, не можем да оставим Амелия. Трябва да я вземем с нас. Няма да я оставя. Аз съм единствената й утеха тук и в целия свят. Нещата, които прави с нея Джаганг…
Вирна извърна глава. При мисълта да изоставят Амелия, когато тя се е отрекла от предишния си господар, стомахът я сви. Петте бяха най-добри приятелки близо сто и петдесет години — откакто бяха съвсем млади послушници.
Животът на Сестра на светлината е труден. Бяха се клели да си помагат една на друга винаги и във всичко.
— Вирна, тя е една от нас, отново е Сестра на светлината. Тя е една от нас петте. Моля те, Вирна. Предпочитам да остана, отколкото да я оставя сама тук.
Вирна погледна в тревожните очи на Джанет.
— Вирна, кара ни да го наричаме Негово сиятелство — треперейки от ужас промълви Джанет. — Ако нещо не му хареса, независимо по каква причина, ни праща да служим за една седмица в палатките.
Уорън повика Вирна с нарастващо нетърпение и тревога в гласа. Вирна му даде знак да замълчи.
— В палатките ли? Какво означава това?
Очите на Джанет отново плувнаха в сълзи.
— Дава ни на войниците за една седмица. Имаме златни халки на устните си, така че нямат право да ни убиват, тъй като жените със златни халки са собственост на Джаганг. Но като изключим това, имат право да правят абсолютно всичко друго. Дори възрастните Сестри биват изпращани в палатките. Джаганг го нарича урок по дисциплина, който всеки трябва да научи.
Джанет се свлече на колене, задавяйки се от стонове, покрила устата си с две ръце. Вирна се отпусна до нея, утешавайки я.
— Нямаш представя какво правят с нас хората на Джаганг — проплака Джанет. — Не можеш да си го пред ставиш, Вирна!
— Разбирам — прошепна Вирна. — А сега спокойно. Всичко е наред, ще те изведем оттук.
Джанет поклати глава в рамото на Вирна.
— Няма да оставя тук Амелия. Аз съм всичко, което тя има. Аз съм Сестра на светлината. Създателят никога има да ми прости, ако я изоставя. Ако го направя, все едно да изоставя дълга си към Него. Тя ми е приятелка. Тя върна при Светлината. Върна се при Създателя. Джаганг отново я прати в палатките. Ако не съм тук, когато се върне, ще полудее. Няма кой да я утеши. Сестрите на мрака не припарват до нея, а Сестрите на светлината не искат да й простят. Аз съм единствената й приятелка. Единствената, която й прости и я прие обратно в Светлината. Щом се върне от палатките, ще представлява едно кърваво парче месо. Нямаш представа какви са хората на Джаганг. Освен за счупена кост Джаганг не ни позволява да използваме дарбата си, за да се лекуваме една друга, щом се върнем от палатките. Казва, че това е част от урока, че душите ни може да принадлежат на Създателя, когато умрем, но в този живот Джаганг е властелин на телата ни. Можем да наместим счупените си кости, щом се върнем, но дотогава трябва да понасяме нечовешката болка наред с останалите неща. Ако не съм тук, когато Амелия си дойде, никой няма да иска да направи това за нея, никой няма да й е утеха.
Джанет почти бе изпаднала в истерия.
— Няма да тръгна без Амелия.
На Вирна й прилоша. Сърцето й щеше да се пръсне от ужас. В гърлото й се надигна буца. Каза с пречупен глас:
— Как издържате на всичко това?
Джанет притисна юмруци в сърцето си.
— Ние сме Сестри на светлината. Трябва да издържим заради Създателя.
Вирна се вгледа продължително в смутените очи на Уорън.
— Знаеш ли къде можем да я намерим? Може би ще успеем да я открием и да я отведем с нас?
Джанет поклати глава.
— Разпределят ни между палатките. Може да е навсякъде. Армията се е разпростряла на километри разстояние, във всички посоки. Наскоро тук бяха доведени още заловени жени. Крясъците са навсякъде, така че не можеш да тръгнеш по тях. Освен това ако тръгнем да се лутаме между палатките, няма да изкараме и пет минути, докато някоя ръка ни дръпне вътре.
— Колко? — попита Вирна. — Колко време остава до завръщането на Амелия?
— Пет дни, но няма да може да ходи поне ден след това, може би два дни.
Вирна се стараеше с всички сили да удържи гнева си.
— Никой не може да ми забрани да използвам дарбата си и да я излекувам.