Джанет вдигна глава.
— Права си. Тогава пет дни. Утре вечер е пълнолуние.
На четвъртия ден след пълнолунието.
— Дали ще можеш да напуснеш това място? За да се срещнем? Едва ли ще успеем да се промъкнем обратно.
— Не мога да се отдалечавам много. Дори не мога да си представя как сте успели да се промъкнете.
Вирна й се усмихна.
— Не напразно съм Прелат. Пък и Уорън помогна. Ще се върнем на четвъртия ден след пълнолунието.
— Вирна, има още нещо. Ако Джаганг не може да влезе в сънищата ми, ще заподозре, че нещо не е наред.
Вирна притисна длани в лицето си.
— Но ти вече се закле. Не можеш просто да се отречеш от клетвата си — така тя няма да означава нищо. Вече обрече сърцето си на Ричард.
— Значи трябва да внимавам.
— Ще се справиш ли? Ще успееш ли да направиш нещо?
Джанет притисна пръсти в устните си.
— Нима има друг избор? Ще се наложи.
Вирна извади дакрата си.
— Вземи. Поне да можеш да се защитаваш.
Джанет дръпна ръката си, сякаш й бяха подали отрова.
— Ако ме хванат с това нещо, ще изкарам в палатките най-малко година.
— Е, сега поне ще можеш да използваш дарбата си — Джаганг не може да ти попречи.
— Няма да има смисъл. Джаганг владее изцяло всички обитатели — Сестри и магьосници. Би било като да плюеш срещу бурята, ако се опитам да използвам дарбата си срещу тях.
— Знам. Точно затова не можем да се опитаме да освободим другите веднага. Няма да успеем. Сестрите на мрака ще ни се противопоставят и с помощта на тяхната Субстрактивна магия ще ни разкъсат на парченца. — Вир на стисна устни. — Джанет, сигурна ли си, че ще се справиш?
— Ако не помогна на Сестра в крайна нужда, тогава каква стойност има клетвата ми на Сестра на светлината? Една душа се завърна при нас от Пазителя, може да ни на учи как да върнем и останалите.
Вирна никога не бе помисляла за това. Уорън й правеше нетърпеливи знаци с очи. Скулите му потрепваха нервно.
Джанет също го забеляза. Сграбчи Вирна за раменете и я целуна по бузата. Обърна се и прегърна Уорън.
— Моля те, Вирна, тръгвайте, преди да е станало късно. Все ще издържа пет дни. Знам как да се кланям и пълзя пред Джаганг. А и напоследък е зает. Може би ще успея да се скрия от погледа му за толкова време.
— Добре. Къде ще се срещнем? Дойдохме по брега на Графан, не познавам разположението на местността.
— По брега ли? Значи сте минали покрай наблюдателницата, близо до пристанището.
— Да, видях наблюдателница, вътре имаше войници.
Джанет се наведе напред.
— Както сама каза, нищо не те спира да използваш силата си. Постовете се сменят по залез слънце. Изчакайте смяната и им затворете устите. Там ще можете да изчакате почти до сутринта. През нощта двете с Амелия ще сме при вас.
— Значи наблюдателницата. В четвъртата нощ след пълнолунието.
Джанет бързо я прегърна.
— Пет нощи и сме свободни. Побързайте. Изчезвайте оттук.
Уорън сграбчи Вирна за ръката и я издърпа навън.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Веднага щом се събуди — точно преди зазоряване, — Ричард излезе пред вратата на спалнята си, за да прочете сутрешния рапорт. За пръв път броят на загиналите за една нощ бе преминал хиляда. Хиляда трагедии в една-единствена нощ.
Улик, застанал недалеч, скръстил мощните си ръце на гърдите, попита за числото. Рядко събитие — Улик да зададе въпрос. Ричард не можеше да говори. Подаде листа на гарда си. Улик видя цифрата и въздъхна тежко.
Градът започваше да загива. Търговията бе разстроена дотолкова, че вече и храна се намираше едва. Дървеният материал, използван за отопление и готвене, се осигуряваше трудно. Цялата мрежа от услуги бе срината — или защото хората се страхуваха да правят каквото и да е в града, или защото бяха напуснали домовете си, или защото бяха мъртви. Единственото, което можеше да се намери в изобилие из улиците, бяха лекове.
На път за кабинета си Ричард се спря пред голямо пано, изобразяващо градския пазар. Собствената му сянка безмълвно се плъзна зад гърба му. От самата мисъл, че се връща при ужасната книга, му прилоша. Не напредваше, не намираше нищо ново. Беше се заровил в безкраен доклад за разследването на дейността на магьосник Рикер свързана с народ, наречен Андолианци. Беше му досадно написаното не му говореше почти нищо.
Нямаше сили да се наведе над книгата толкова рано този ден. Освен това дяволски се притесняваше за Райна. През последната седмица състоянието й се бе влошило. Нищо не можеше да направи за нея — нищо по-различно от онова, което е било направено за хилядата, загинали миналата нощ.