Беше си мислила, че никога няма да се случи. Сега, когато се случваше, й се стори, че всичко се развива твърде бързо — сякаш политаше от ръба на скала, в последния миг посягаше да се хване за нещо, но не намираше за какво. И потъваше в бездънната черна пропаст. Край. Всичко свърши. Животът й, мечтите й, бъдещето й, радостта й — всичко свърши. Остава само да извърви пътя си.
Пепелявото лице на Ричард се вдигна от краката на Кара.
— Кара, моля те. Умолявам те, не ни причинявай това — гласът му бе сломен. — Добри духове, моля те, Кара, не ни причинявай това.
Студените сини очи на Кара се заковаха в него.
— Не аз го правя. Аз само нося съобщението от ветровете. Двамата трябва да го приемете, ако искате да влезе те в Храма на ветровете.
— Защо е необходимо и Калан да се жени?
— Ветровете желаят девствена невеста.
Ричард стрелна Калан с поглед. Отново погледна Кара.
— Но тя не е девствена.
— Напротив, девствена е — отвърна Кара.
— Не! Не е!
Калан долепи лице до бузата на Ричард и се сгуши в него.
— Да, Ричард — прошепна тя, — на този свят съм девствена. Шота ми каза, че за духовете само това е от значение. В този свят, нашия свят, света на живите, аз съм девствена. Бяхме заедно в друг свят. Това не се брои тук.
— Но това е лудост — прошепна дрезгаво той. — Това е истинска лудост.
— Изискванията на духовете са изпълнени — каза Кара.
— Това е единственият шанс, който ще ви бъде предоставен — обади се легатът. — Ако не се възползвате ветровете няма да имат задължение да донесат лек.
— Моля те, Кара — прошепна Ричард, — моля те, не прави това… Не може да няма друг начин.
— Има само един начин — Кара, в червената си кожена униформа, се надвеси над тях. — От вас зависи да поправите нещата. Трябва да се съгласите. Ако не отвърнете на призива, втори няма да има и освободената магия ще помете всичко.
— Ветровете искат да чуят отговора ви — каза легатът. — И двамата трябва да се съгласите по собствена воля. Бракът трябва да е консумиран във всичките му аспекти. До живот. И двамата трябва да подходите с честни на мерения и да бъдете верни на онзи, с когото се обвързва те.
— Той говори истината на ветровете. Какъв е отговорът ви? — попита Кара с леден глас.
През пелена от сълзи Калан се вгледа в очите на Ричард. Видя как всичко в него гине.
— Това е наш дълг. Само ние можем да спасим тези хора. Но ако ти пожелаеш, съм готова да отвърна „не“, Ричард.
— Колко още Райни ще загинат в ръцете ми? Не бих могъл да те помоля да се обречеш на мен за сметка на друг живот.
Калан преглътна вика си:
— Има ли нещо… знаеш ли някакъв начин да спрем чумата?
Ричард поклати глава. Като обяви:
— Съжалявам. Предадох те. Не открих начин.
— Не си ме предал, Ричард. Не мога да понеса мисъта, че ще се превърнем в причина за още смърти — на Райна. — Тя го прегърна през врата. — Толкова те обчам, Ричард.
Голямата му ръка задържа главата й до гърдите му.
— Значи сме съгласни. Трябва да го направим.
Ричард се изправи, издърпвайки я след себе си. Тя имаше да му казва толкова много. Не й идваха думи. Щом погледна в очите му, разбра, че не е необходимо.
Обърнаха се към Кара и легата.
— Съгласен съм. Ще се оженя за Надин.
— Съгласна съм. Ще се омъжа за Дрефан.
Калан се отпусна в ръцете на Ричард, загубила контрол над себе си, потънала в сълзи. Зарида неудържимо. Ричард я прегърна, почти изстисквайки живота от нея.
Кара и легатът изведнъж се озоваха при тях и ги разделиха.
— И двамата се обрекохте на други — каза Кара. — Вече не можете да правите това. Всеки от вас трябва да е верен на партньора си.
Калан се вгледа в очите на Ричард. И двамата знаеха, че това е била последната им прегръдка. В този миг светът рухна.
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Калан и Ричард седяха разделени, помежду им се бяха настанили легатът и Кара. Калан чу как вратата се отвори. Бяха Надин и Дрефан. След като Улик ги въведе, затвори вратата. Ричард се изправи и прокара пръсти през косата си. Калан все още не искаше да пробва възможностите си да е права. Цялата й сила се бе изплъзнала през пръстите, всичко бе обречено на дълга.
Надин огледа присъстващите: легата, шестте му жени, Калан и накрая Ричард, който се запрепъва към нея. Беше забил очи в пода.
— Двамата знаете, че чумата бе задействана от магия. Казах ви, че от Храма на ветровете е била открадната магия. Храмът изпрати изисквания, които трябва да изпълня, ако искам да вляза вътре и да спра чумата. Храмът иска и Калан, и аз да се оженим. Той изпрати изискванията си за кого трябва да се оженим. Съжалявам че трябваше и вие двамата да бъдете… забъркани в това. Не знам каква е причината. Храмът не дава обяснения защо трябва да стане така — казва само, че това е единственият ни шанс да спрем чумата. Не мога да насилвам никой от двама ви да се включи. Мога само да ви помоля. — Ричард се покашля, опитвайки се да стабилизира гласа си. Вдигна ръката на Надин. Не можеше да я погледне в очите. — Надин, ще се омъжиш ли за мен?