Насреща му примигнаха огромни черни очи.
— Какво ви стори?
— Дрефан се изпъчи на седлото си.
— Бодна ме с ножа си. Опита се да ме убие, гадното копеле.
— И защо не успя?
Дрефан махна с ръка, сякаш инцидентът не си заслужава вниманието.
— След като му показах малко стомана, търти да бяга като луд.
— Заших му раната — обяви Надин пред слисаните сестри. — Доста беше дълбока.
Дрефан я погледна така, че тя подскочи на седлото си.
— Вече ти казах, Надин, не беше нищо сериозно. Нямам нужда от съчувствие. Толкова много хора са в несравнимо по-тежко положение от мен.
Видял глуповатото изражение на лицето й, Дрефан омекна:
— Но се справи добре. Като истински лечител. Помогна ми и го оценявам.
Надин се усмихна и препусна напред. Дрефан вдигна качулката на лененото си наметало. „Добри духове — помисли си Калан, — това ще бъде моят съпруг. Ще живея с този човек до края на живота си. Докато умре и отново бъда с Ричард.“ Сладката смърт нямаше да дойде достатъчно скоро.
Клариса бършеше една в друга потните си длани, надничайки през ключалката в другата стая, където Натан разговаряше със Сестрите.
— Сигурна съм, че разбираш, Господарю Рал — каза Сестра Джоудел. — Това е и за твоя сигурност.
Натан се изсмя.
— Колко мило от страна на императора да мисли за моето благополучие.
— Натан — както твърдиш — Ричард Рал ще бъде унищожен тази нощ, няма за какво да се тревожиш. Ще ти я донесем после. Сделката ми изглежда задоволителна.
Натан ги стрелна с гневен поглед.
— Казах ви, планът на Джаганг сполучи. Тази нощ Ричард Рал ще загине. Надявам се, след тази нощ, да се научите да не ми задавате въпроси.
Клариса трябваше да се напрегне, за да може да вижда Натан, който се обърна и закрачи из стаята в размисъл. След малко погледна двете Сестри.
— Приема ли другите условия?
— Напълно — увери го Сестра Виламина. — С нетърпение очаква да поемеш Д’Хара и приема с най-голяма радост предложението ти да се заемеш с книгите с пророчества, които е събирал с годините.
Натан изсумтя:
— Къде са те? Не съм сигурен, че ще ми е възможно да бия път чак до Стария свят, за да хвърля един поглед на някакви си безполезни писания. В крайна сметка, в Д’Хара ме чака работа. Като стана новият Господар Рал, трябва да консолидирам властта си.
— Негово Сиятелство предвиди, че пътуването вероятно ще ти създаде неудобство и предложи неговите магьосници да подберат по-интересните неща и да ти ги изпратят за анализ.
Клариса знаеше за какво говори Сестрата. Преди да пристигнат тук, Натан бе споделил с нея, че Джаганг вероятно няма да му даде да погледне книгите му, камоли да му каже къде се намират. Бе предвидил, че императорът ще му предложи да види само избрани томове, прегледани преди това от негови верни хора.
Натан съсредоточи вниманието си върху двете Сестри.
— Всяко нещо с времето си. Щом започнем съвместната си работа и се справим с Новия свят, ще се научим си вярваме безпрекословно един на друг и тогава с радост ще приема посещение от верните кучета на Джаганг Но дотогава съм сигурен, че императорът разбира, че не съм съгласен хората му, притежаващи дарбата, да знаят точното ми местонахождение. Точно затова смятам веднага да тръгвам.
Сестра Джоудел въздъхна.
— Както вече ти казах, той с радост ще ти прати книгата. Но, смятам, разбираш, че за него е малко притеснително да позволява на могъщ магьосник като теб, чието съзнание е загадка за Негово Сиятелство, да се приближава толкова близо до него. Въпреки че с нетърпение очаква срещата ви, все пак Джаганг е предпазлив човек.
— Както и аз — отвърна Натан. — Точно затова не мога да позволя книгата да ми бъде донесена. Това, че се срещам с теб тук, е последното нещо, което смятам да си позволя за днес. Същевременно настоявам за книгата. Преди да я получа, не бих могъл да знам дали за мен е безопасно да отида в Д’Хара.
— Негово Сиятелство разбира и не проявява несъгласие с искането ти. Той съвсем скоро ще постигне целите си и книгата повече няма да му е нужна. Освен това свят, в който няма да са останали хора, които да работят за него, не му е нужен.
— Книгата работи единствено за Сестра Амелия, тъй като тя проникна в Храма на ветровете и я откри. Джаганг предложи да получиш или Сестра Амелия, или книгата. Ако искаш, ще ти изпрати Сестрата.
— За да разбере къде се намирам? Няма да стане. Предпочитам книгата.
— За Негово Сиятелство това също е приемливо. Можем да ти я изпратим или пък да си уговориш среща с куриер. Той възразява единствено срещу варианта ти лично да дойдеш да я вземеш. От съображения за сигурност, както вече обясних.