Натан замислено потърка брадичка.
— Ами ако изпратя някого с вас? Представител, някой който ми е верен? Някой, за когото няма да се притеснявам, че Джаганг може да проникне в съзнанието му и така да открие къде съм? Някой, който не притежава дарбата и от когото Джаганг няма защо да се бои.
— Без дарбата? — Сестра Джоудел се замисли за миг. — И ще ни позволиш да направим тестове, без щитовете ти с които го ограждаш, за да се убедим, че наистина не притежава дарбата?
— Разбира се. Искам връзката между мен и Джаганг да ни е от взаимна полза. Не бих я разрушил с измама. Желанието ми е да градя доверие, а не да го унищожавам. — Натан се поколеба, после се прокашля. — Но все пак разбирате, че този човек е… важен за мен. Ако нещо й се случи, ще го разгледам в най-лоша светлина.
Двете Сестри се усмихнаха.
— Да „й“ се случи! Разбира се — възкликна Сестра Виламина.
— Е, Натан — каза Сестра Джоудел, поклащайки се напред-назад, — явно наистина пълноценно си се наслаждавал на свободата си.
— Говоря сериозно — монотонно произнесе той. — Ако нещо й се случи, цялото споразумение става невалидно. Изпращам я като доказателство за доверието, което имам в Джаганг и в споразумението ни. Правя първата крачка за изграждане на взаимно доверие, за да се убеди императорът, че съм искрен.
— Разбираме, Натан — каза Сестра Джоудел, вече по-сериозна. — Нищо няма да й се случи.
— Щом си тръгне с книгата, искам да я изпратите със стража — дотам, докъдето свършват ордите на Джаганг. След това да я пуснете да си върви по пътя. Ако някой я проследи, ще разбера. Ако това се случи, ще го разгледам в неблагоприятна светлина — като знак на враждебност към мен и опит за покушение над живота ми.
Сестра Джоудел кимна.
— Разбрано, звучи разумно. Тя идва с нас, взима книгата и се връща жива и здрава при теб — без никой да я преследва. И всички сме доволни.
— Добре — отсече Натан, слагайки край на сделката — След тази нощ Джаганг ще се отърве от Ричард Рал. Щом получа книгата, ще заповядам на армията, разположена на юг от тук, да капитулира пред специалните части на Джаганг — с което ще изпълня моята част от сделката.
Сестра Джоудел се поклони.
— Постигнахме споразумение, Господарю Рал. Негово Сиятелство с радост ще те приветства в империята си като свое доверено лице.
Натан се обърна към вратата, зад която бе коленичила Клариса. Тя скочи на крака и се втурна към далечния прозорец. Дръпна завесите, преструвайки се, че гледа навън, когато вратата се отвори.
— Клариса — повика я Натан.
Тя се обърна и го видя да стои на прага, стиснал бравата. Зад него я гледаха двете Сестри.
— Да, Натан? Желаеш ли нещо?
— Да, Клариса. Искам да ми направиш услугата да заминеш на малко пътешествие — по работа. Бих желал да придружиш моите приятелки, които чакат оттатък.
Клариса се понесе с кринолинените си поли около писалището и го последва към другата стая. Натан я представи на двете Сестри. Жените я гледаха с разбиращи, сдържани усмивки. Плъзнаха погледи към деколтето й, после се спогледаха. Клариса отново изпита чувството, че я оценяват като курва.
— Клариса, ще тръгнеш незабавно с тези дами. Щом пристигнеш където трябва, ще ти дадат една книга. Ще се върнеш с нея. Нали помниш за къде ще пътуваме утре?
— Да, Натан.
— Ще се срещнем там, след като се сдобиеш с книгата. Никой, абсолютно никой не бива да знае къде ще се срещнем. Разбра ли ме?
— Да, Натан.
— Ще се погрижа да й осигурим кон — каза Сестра Виламина.
— Кон ли? — възкликна Клариса. — Никога не съм се качвала на кон. Не мога да яздя.
Натан махна с ръка пред неочакваната пречка в плановете им.
— Разполагам с карета. Ще се погрижа да пътува с нея. И така, договорихме ли се?
Сестра Джоудел сви рамене.
— Кон, карета, за нас е все едно, но преди това трябва да направим тестовете, за да видим дали наистина не притежава дарбата.
— Правете тестове колкото си искате. Докато работи те, ще се разпоредя за каретата. После Клариса може да си събере багажа.
— Съгласни сме.
— Чудесно, значи сделката е сключена.
Натан се обърна към Клариса, с гръб към двете Сестри.
— Не след дълго, скъпа моя, отново ще сме заедно. — Той оправи златното й колие, което се бе изкривило. Вгледа се в очите й. — Ще те чакам. Казах на тези мои приятели, че ако нещо ти се случи, ще бъда повече от недоволен.
Клариса се вгледа в прелестните му очи.
— Благодаря, Натан. Ще ти донеса исканата книга.
Натан я целуна по бузата.
— Благодаря ти, скъпа моя. Много мило от твоя страна такъв случай, приятно пътуване.