Той стоеше близо до нея и въпреки това бе на цял свят далеч.
— Съжалявам. Нямам друго решение. Прости ми — прошепна той. — Предадох те.
Тя поклати глава.
— Не, не си. Не си го и помисляй. Нито аз съм го стопила. Духовете направиха така, че да е невъзможно да спечелим. Всичко става по тяхно желание. Обвързаха ни с двойна връзка. Но поне, ако го направим, Джаганг няма да спечели. Това е по-важно. Колко любовници като нас ще имат възможност да изживеят живота си, да се насладят на щастието си, да създадат деца — благодарение на жертвата, която правим за тях тази нощ!
Ричард се усмихна с усмивката, която разтапяше сърцето й.
— Точно затова те обичам толкова много: заради страстта ти. Дори никога повече да не те видя, познах истинското щастие благодарение на теб. Истинската любов. Колцина са онези, вкусили частица от това?
Калан преглътна.
— Ричард, ако го направим, ще трябва да бъдем верни на новите си съпрузи. Няма да можем… да бъдем заедно… понякога, нали?
Треперенето на устната му и пълните му със сълзи очи бяха повече от красноречив отговор. Миг преди да се вкопчат един в друг, Кара бе там, между Тях.
— Време е. Какви са желанията ви?
— Има много желания — с внезапна злост каза Ричард — Кое по-точно искаш да чуеш?
— Ветровете искат да узнаят дали ще го направите или не?
— Ще го направим — изръмжа Ричард, — но искам те знаят, че някой ден ще си отмъстя.
— Ветровете правят единственото, което могат, за да спрат смъртта, причинена от открадването на тяхната собственост — с внезапно състрадание в гласа изрече Кара. Но въпреки това в тона й остана онази странна нотка, по която Калан разбираше, че говори не Морещицата, а ветровете чрез нея. — Не го правят с лоши чувства.
— Един мъдър човек веднъж ми каза, че смъртта си е смърт, независимо как те застигне — каза Ричард.
Предизвикателно стисна Калан за ръката и я отведе обратно в кръга, където двамата заеха местата си до избраните им партньори.
Калан се изправи до Дрефан, наложила Изповедническата маска на лицето си. Заболя я за Ричард. Той не бе обучаван да потиска емоциите си, копненията си, желанията си в името на дълга. Тя бе разполагала с цял живот време, за да се подготви за това финално изпитание. С цял живот време, за да се подготви за противното с надеждата, че все пак един ден ще я споходи щастието. Топлината на това пламъче я сгря за миг.
Много внимателно пропусна покрай ушите си думите, изречени от Надин, а след това й от Дрефан — думи за вярност и отдаденост към партньора. Вместо това се съсредоточи върху Ричард, надявайки се да му предаде малко сила, надявайки се той да издържи, за да успеят двамата да сложат край на страданията, причинени от чумата. Той тепърва трябваше да проникне в Храма на ветровете. Щеше да има нужда от сила.
Церемонията скоро щеше да свърши и щяха да тръгнат обратно към Ейдиндрил. Може би щеше да се наложи да изчакат, докато Ричард отиде в Храма и направи каквото е нужно, и едва тогава да тръгнат към Ейдиндрил. При всички случаи не след дълго тя щеше да се отправи дома, към мястото, където бе израснала, за да бъде отговорна за живота си, обречен на дълга.
— Да или не?
Калан вдигна глава.
— Моля?
Легатът вдигна яден поглед към небето и надвисналите облаци и припряно въздъхна:
— Заклеваш ли се да уважаваш този мъж, да му се подчиняваш като господар на дома ти, да се грижиш да нуждите му, когато е добре и когато е болен, и да му бъдеш вярна съпруга в този живот, докато смъртта ви раздели?
Калан погледна Дрефан. Зачуди се в какво ли се е заклел той.
— Кълна се във всичко, което се изисква от мен, за да спра чумата.
— Да или не?
Калан въздъхна гневно:
— Това ли се изисква от мен, за да попреча на магията, открадната от Храма на ветровете, да убива хора?
— Да.
Тя мислено се закле, но не към Дрефан, а към Ричард. Щеше да го направи и гласно към Дрефан, но сърцето й щеше да остане обречено на Ричард за вечни времена. Стисна юмруци.
— Тогава да, кълна се, че ще направя онова, което се изисква от мен, за да спра чумата. Кълна се да не направя нито грам повече, отколкото се изисква от мен.
— Тогава, пред очите на духовете и по тяхна воля, ви провъзгласявам за мъж и жена.
Калан изведнъж се прекърши, обзета от непоносима мъка. Почувства се така, сякаш вътрешностите й бяха разкъсани на парчета. Опита се да си поеме дъх. Не успя. Пред големите й очи се завъртя вихрушка от цветове. Дрефан я прегърна през кръста.
— Какво ти е? Калан, какво ти стана?