Краката й се подкосиха, но тя успя да се задържи права.
— Духовете — едновременно казаха Кара и легатът, заключиха силата й. Тя ще живее брачния си живот като всяка друга омъжена жена. Иначе силата й щеше да попречи.
— Не можете да го направите! — изкрещя Ричард. — Тя ще е безпомощна! Не можете да й отнемете силата!
— Силата не й е отнета, а само заключена, за да не може да навреди на законния й съпруг, Дрефан Рал. Всичко свърши — продължиха двамата. — Сега ще се закълнете на съпрузите си, иначе няма да получите възможност да спасите живота на хората.
Калан гледаше втренчено в земята, цялото й същество бе ограбено, почувства празнотата между съзнанието и силата си, докато слушаше като в мъгла същите думи, изречени пред Ричард. Не чу отговора му, но явно бе казал каквото трябва, защото легатът провъзгласи него и Надин за мъж и жена. Бяха й отнели не само любовта, но и Изповедническата сила — като цена за изминаването на пътеката. Празнотата заплашваше да я погълне. Дълбоката и изненадваща загуба замъгли съзнанието й, обгърна го в черна пелена — по-непрогледна от падащата нощ.
Дрефан я хвана за ръката.
— Ела, седни за малко. Дори на тази светлина, като лечител виждам, че не си добре.
Калан се остави той да я заведе до пейката и да я сложи да седне.
— Жена ви ще се оправи — каза легатът. Вдигна поглед към врящото небе. — Ричард Рал, Дрефан Рал, елате с мен.
— Къде отиваме? — попита Ричард.
— Трябва да ви подготвим да изконсумирате брака си.
Калан вдигна глава. Дори в тъмното видя, че Ричард е на ръба да избухне в неконтролируема ярост. Ръката му намери меча.
Дрефан съчувствено я погали по гърба.
— Ще се оправиш. Всичко ще се оправи. Не се притеснявай. Ще се погрижа за теб, както ти обещах.
— Благодаря ти, Дрефан — надмогна тя болката в душата си.
Дрефан я остави сама и се запъти след Ричард. Наведе се над брат си и му прошепна нещо. Калан видя как Ричард нервно прокарва пръсти през косата си и от време на време кима. Каквото и да му бе казал Дрефан, явно го бе поуспокоил.
След като двамата братя се разделиха, легатът и Кара погледнаха Надин и Калан.
— Вие двете чакайте тук.
Калан се сгуши на каменната пейка, докато Ричард и Дрефан бяха отведени в тъмнината към ръба на скалата, към двете постройки от двете страни на пътя, който рязко свършваше в ръба на скалата. Беше притъмняло толкова, че Калан едва различаваше лицето на Надин, седнала до нея на пейката. Шестте сестри бяха отишли при конете, смучейки пръстите си и хвърляйки стреснати погледи към небето.
— Съжалявам. За магията ти, искам да кажа. Не знаех, че ще ти причинят това. Предполагам, че от днес нататък ще си като всяка друга жена.
— Сигурно.
— Калан — промълви Надин, — няма да те лъжа и да е убеждавам, че съжалявам, че аз съм онази, която взе Ричард за мъж. Но ще ти кажа, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да го направя щастлив.
— Надин, ти просто не разбираш, нали? Може да си безкрайно мила с него или пък безкрайно зла — все едно, болката, която изпитва, каквото и да направиш, дори най-лошото, ще е все едно оса да ужили обезглавен труп.
Надин се изсмя неловко.
— Ами аз знам мехлем против ужилване. Ричард ще. Ще го…
— Вече ми обеща, че ще бъдеш добра с него, Надин. Вярвам в това, но точно в момента не съм в настроение да слушам детайлите около това как точно възнамеряваш да го направиш.
— Естествено. Разбирам те — Надин зачовърка нещо в камъка на пейката. — Не така си представях сватбата си.
— Нито пък аз.
— Може би поне останалото ще бъде, както съм го искала — гласът й изведнъж стана студен и отмъстителен. — Ти ме накара да се почувствам истинска глупачка, задето искам Ричард, задето си мислех, че мога да го имам. Отне ми удоволствието от сватбата, която си представях, но другото не можеш да ми отнемеш.
— Съжалявам, Надин, ако си мислиш, че съм…
— Сега е мой. И възнамерявам да му покажа истинските удоволствия, които една жена може да достави на един мъж. Той ще види. Ще се убеди, че мога да му бъда не по-лоша съпруга от теб. Мислиш си, че не бих могла, но аз мога. — Надин се приближи към нея. — Тази нощ ще накарам очите му да изскочат от орбитите си от наслада. После ще видим коя жена е по-добра и колко му липсваш. Докато си лежиш с брат му, се вслушвай внимателно и ще чуеш виковете ми от удоволствие. Виковете от удоволствие, с което ме дарява Ричард. Не теб, а мен!
Надин се изправи като буреносен облак и застана на известно разстояние, скръстила ръце. Калан скри лицето си в длани. Духовете не искаха да я унищожат на един път, имаха намерение да въртят ножа в тялото й.
Кара и легатът се върнаха.