Дрефан протегна ръка и с нежни пръсти избърса една сълза от бузата й. Тя се дръпна рязко. Нямаше нужда от съчувствието му. Не искаше да я докосва. Не бе дала съгласието си да я докосва, само да изконсумира брака им. Докосването не бе част от това.
Спомни си, когато бе с Ричард. Спомни си горещата си нужда за него. Дивата страст. Виковете от удоволствие. Защо всичко бе толкова различно тогава? Защото не обича Дрефан, ето защо. Всъщност започваше да осъзнава, че го ненавижда. В него имаше нещо, което не й харесваше, и то не бе само ръката му между краката на Кара. Бе нещо подло, нещо неискрено! Не го бе осъзнавала досега, но в сините му очи всъщност блестеше коварство.
Зачуди се защо ли си мисли такива неща. Той току-що изконсумирал брака им и бе се държал колкото се може по-нежно. Можеше спокойно да направи с нея всичко, което си поиска — Изповедническата й сила не бе у нея, а да я защити. Нямаше как да го спре. И въпреки това се бе опитал да прояви съчувствие, разбиране. Струваше й се направо невероятно, че може да е толкова по-различно от онзи път с Ричард. Бе готова на всичко на почти всичко, — за да изпита отново това удоволствие. Копнееше за онова чувство на пълнота, за онова удоволствие. Утолената лъст.
След известно време дишането на Дрефан се успокои. Калан лежеше в тъмнината до новия си съпруг и чакаше. Защо Храмът на ветровете се бави? Тя бе изпълнила своето. Може би Ричард още не е. Калан се запита дали той ще може да го направи. В крайна сметка на нея й бе лесно — трябваше само да си лежи. А Ричард трябваше да се възбуди. Как би могъл, знаейки, че там, в другата стая, брат му се наслаждава на неговата любима?
Калан бе видяла онзи поглед в очите на Ричард — погледа на неконтролируема ревност, само при споменаването на казаното от Шота, че Калан ще се омъжи за друг. Калан никога преди не бе виждала този поглед в очите МУ. Пък и по онова време нямаше причина за него. А сега имаше. Не, Надин ще се погрижи Ричард да изпълни съпружеските си задължения. Ако имаше нещо, в което Калан е убедена, то бе желанието на Надин да изконсумира този брак. Надин бе красива жена. И повече от навита. Как би могъл Ричард да й устои? Нали знае, че трябва да го направи. Няма смисъл да се опитва да не откликне. Може би щеше да гледа на нещата като начин да мъсти на брат си, Майкъл, за това, че някога му бе отнел Надин. Може би точно това щеше да му помогне да се оправи в ситуацията.
Калан знаеше, че за Надин това е най-върховният момент в живота й. Нейният сън и мечта. За Калан бе най-страшният кошмар.
Парчето небе, което виждаше през прозореца, сякаш вреше, както бе през целия ден и сега, през нощта. Въздухът бе останал неподвижен и лепкав. Бурята не искаше да избухне. Канеше се, но нямаше да избухне.
Калан зачака, отпуснала ръка на челото си. Краката я боляха и тя осъзна, че е притиснала коленете си здраво едно в друго. Наложи си да ги отпусне. Дрефан бе изпълнил задължението си. Бе свършил. Край на всичко. Сега вече тя можеше да си отдъхне.
Затвори очи, щом чу смеха на Надин да изпълва нощния въздух. Жената си бе удържала на обещанието. Нима се налагаше Ричард да я кара да се залива от смях? Не, той не би го направил. Тя се смееше заради Калан.
Нощта се влачеше безконечна. Къде беше Храмът на ветровете? Дрефан не направи опит да я докосне за втори път и му бе благодарна за това. Той просто си лежеше по гръб и чакаше заедно с нея.
Часовете се нижеха без промяна. От време на време Калан се унасяше в дрямка. Гърленият смях на Надин я стряскаше и тя скачаше будна.
Искаше й се да зашлеви Ричард. Колко още щеше да продължава? Сигурно са го направили вече три пъти. Може би когато Храмът на ветровете не се появи, той е продължил да опитва. Надин не би отказала. Калан усети как бузите й пламват.
Дрефан лежеше притихнал до нея. Ветровете им бяха казали да не говорят. Предположи, че смехът на Надин не се брои. Тя не използваше думи. Смехът й обаче бе красноречив.
Калан въздъхна. Рано или късно ветровете ще дойдат. Бяха изпълнили всичките им изисквания.
Тя дали ги бе изпълнила?
Какво й каза Кара?
Трябва да изпълниш своето — да се отдадеш.
Дрефан се бе отдал. Бе задоволен. Надин със сигурност. Ричард би трябвало.
Не и Калан. Тя не се бе „отдала“.
Отхвърли тази идея. Не може да е това. Може би ветровете просто чакаха Надин да се насити. Това щеше да пасне на начина, по който Храмът на ветровете бе изпълнил всичко досега, причинявайки на Калан и Ричард бавна и мъчителна болка.
Нощта се влачеше. При спомена за думите на Кара за отдаването Калан отново се сети как бяха попаднали с Ричард на онова място между световете. Бе изпитала удоволствие, каквото изпитват обикновените жени. Отдаване не само на любовта, но и на страстта.