По-късно толкова се изнерви от чакане, от нетърпението отново да изпитат подобна близост, да се оженят, за да могат да заживеят наистина като съпрузи. От желанието да изпита същото удоволствие. Беше толкова близо, тя почти бе извървяла пътя, бе готова, а после изведнъж всичко се разпадна, надеждите и мечтите й се превърнаха в пепел.
Сега за пръв път бе свободна от Изповедническата си сила, свободна да изпита удоволствие с друг мъж, не от любов, а от искреното отдаване на удоволствието. Беше свободна да изпитва радостите, които изпитваха другите жени — Ето, лежи до своя съпруг, който далеч не бе непривлекателен, объркана от копнежа си по Ричард.
Нима ще изживее остатъка от дните си, като й бъде отречено правото на най-простите удоволствия в живота, на които вече бе готова да се отдаде? Но нали не обича Дрефан. Без любов страстта е празна. Въпреки това у нея имаше страст — може би не съвършена, но поне подтикваща я да изпита удоволствие. Духовете й отнеха всичко останало. Отнеха й Ричард единственото, което искаше от живота. Нима щеше да им позволи да й отнемат и най-простите човешки удоволствия?
Какво друго й остава сега?
До нея лежи съпругът й. Обречена е да живее с него до края на дните си. Нима няма право да освободи поне част от нуждите си? След цялата й саможертвеност нима няма право поне на това? Бяха й отнели всичко друго: единствената й любов, Изповедническата й сила.
Трябва да изпълниш своето — да се отдадеш.
Ами ако заради това не идват ветровете? Ако е задето не се отдаде?
Дрефан се обърна по корем и въздъхна. И той се изнервяше от чакането. Или пък се занимаваше с аурите си.
Калан си помисли за впитите му панталони, за това как се улавяше, че ги гледа. Дрефан бе красив мъж. Имаше фигурата на Ричард. И й беше съпруг.
Гневът й към духовете бе нещото, което най-накрая пречупи онова решение вътре в нея. Това бе всичко, което й остана. Имаше право поне на него — да се освободи.
Щом ръката й докосна гърба на Дрефан, той подскочи. Погали мускулите му и той се отпусна. Тя се остави на релефа на тялото му, както правеше с Ричард, усети формите му. Пое си дълбоко въздух и се остави на себе си.
Ръката й се плъзна надолу. Стисна зъби, щом стигна до задните му части. Беше толкова стегнат, колкото изглеждаше в панталона. Сигурно е късметлийка, помисли си. Духовете можеха да й определят някой отвратителен й отблъскващ мъж за жених. Вместо това бяха настояли на брака й с Дрефан, а той далеч не бе отблъскващ. Не с красив колкото Ричард, никой не бе красив колкото Ричард за нея. Но жените си падаха по Дрефан. А сега то бе неин съпруг. Беше се клел във вярност към нея.
Това щеше да и е единственото позволено удоволствие. Всичко, което й бяха оставили духовете. Можеше да има поне толкова — да има онова, което й се полага.
Калан го стисна за хълбока и го прекатури. Преметна крак през него и остави ръката си да се зарови в гърдите му. Дрефан не реагира. Може би бе изненадан от внезапната промяна в държанието й. Може би бе объркан. Трябваше да го отпусне. Нежно щипна едно от зърната му и плъзна ръка по плоския му корем и надолу. Установи, че Дрефан не е готов за нея. Ако искаше да си получи удоволствието, трябваше да промени нещата.
Целуна го по гърдите. Обсипа с влажни целувки корема му. Дишането му като че ли бе равно. Почувства гняв, задето той не поема намека й. Омръзна й да изпитва гняв, да се чувства притеснена, след като всички други не се притесняваха. Реши, че ако иска да изпита удоволствие, от нея зависи да направи така, че да си получи желаното. Никой нямаше да й го даде даром — трябваше да си го вземе сама. Позволи на езика си, на целувките си да изминат останалия път надолу по стегнатия му корем.
Когато го пое в устата си, усети вкуса на собствената си кръв. Наложи си да не обръща внимание и продължи да го подтиква към действие. Отначало си помисли, че нищо няма да стане, но щом отпусна в дълбините на еротичната игра, той се вдигна — силен и могъщ като преди малко.
Докато Дрефан стана напълно готов, Калан вече се задъхваше от нужда. Веднъж решила да си получи удоволствието, стана настоятелна. Дрефан бе неин съпруг. Бе негово задължение да се грижи не само за своите, но и за нейните нужди. Главата й се завъртя от желанието да се освободи. Това че под нея лежеше Дрефан, вече нямаше значение. В съзнието си тя бе с Ричард. При тази мисъл простена с копнеж и го яхна, притискайки хълбоците му.
Този път бе готова да го приеме в себе си. Този път го желаеше. Затвори съзнанието си за мисълта, че е Дрефан представи си, че е Ричард. Тъй като не виждаше сините му очи, не бе трудно да се залъже. Спомни си нещата, които бе правила с Ричард, и ги направи с Дрефан. Възроди спомена в съзнанието си. Устата й се отпусна в блаженство. Задъхваше се. Цялото й тяло плувна в пот, докато се движеше отгоре му и се притискаше колкото се може по-навътре.