Сега вече Дрефан също се задъха. Тя искаше да се освободи от енергията, трупана толкова дълго в нея — всеки път, щом целунеше Ричард, а искаше повече; всеки път, когато той я докосваше, а тя искаше повече. Сега той й даваше повече.
Калан се надвеси напред, за да го целуне. Дрефан извърна глава встрани. Тя пъхна ръка под главата му и го притисна към гърдите си. Усети горещото му лице върху тялото си. Грапавото му, небръснато лице я възбуди още повече. Застена още по-силно.
Едва не му извика да постави ръцете си върху нея, но се сети, че не бива да проронват нито дума. Стисна го за китката и нагласи първо едната му ръка, после и другата, на желаното място — върху дупето си. Продължи да се движи върху него, представяше си, че Ричард я държи, че изпитва жажда за нея. Искаше да усети как той я стиска с големите си ръце, докато тя се движи.
За пръв път откакто бе с Ричард, изпита диво удоволствие, дива страст, дива, неконтролируема нужда. Това, че е с Дрефан, вече нямаше значение. Тя искаше да се освободи.
Дойде на зашеметяващи, накъсани тласъци. Острият и стон разтресе раменете й. Краката й се вдървиха. Пръстите й се изпънаха. Стовари се отгоре му, оставила се на последните приливи на лъстта да я облеят и изпълнят. От даде се напълно и с безпомощна, неконтролируема обреченост остави нещата да текат от само себе си. Пое глътка въздух и викът й събуди ехото на предишния. Сякаш продължи цяла вечност. Сякаш не можеше да поеме толкова много. За един кратък миг сърцето и страстта й бяха отдадени на Ричард.
Отпусна се до Дрефан — задъхана, едва дишаща. Отметна косата от потното си чело. Мина й през главата, че втория път той бе останал незадоволен. Не я беше грижа. Тя беше задоволена. В този момент само това имаше значение — сладкото освобождаване.
За един чудесен миг свърши и бе отново със своята любов — макар и само във въображението си. Осъзна, че плаче от радост.
Легна на една страна, обръщайки гръб на Дрефан, и се опита да дойде на себе си. Избърса сълзите от удоволствие от очите си. Задоволила нуждата си, изведнъж изпита срам.
Добри духове, какво направи? Достави удоволствие на себе си — това направи. Имаше нужда от това освобождаване. Тогава защо изведнъж се почувства толкова мръсна?
Зад тях се чу далечен тътен. Небето се проряза от светкавица. Калан погледна през прозореца. Друга светкавица проряза вътрешността на бушуващите облаци и за миг освети върха.
От съседната сграда се чу продължителният вик на Надин. Калан го пропусна през ушите си. Макар виковете й да продължаваха да я дразнят, не я изпълваха с отчаяние като преди.
Надин извика още три пъти. Кратко, остро, напрегна Калан притисна длани до ушите си. Надин бе постигна своето, не бе ли време да спре?
Надигна се вятър — внезапно, сякаш се отвори огромна тежка порта. Бурята ги връхлетя като лавина. Сградата Калан потрепери. Цялата планина се разклати. се повдигна на лакти и занаднича през прозореца — светкавица проряза бушуващите облаци. Чу се гръм, който отекна между околните върхове. Всеки следващ гръм идваше все по-отблизо.
Храмът на ветровете приближаваше — за нея нямаше съмнение. Това върна мислите й при Ричард — Храмът идваше за него. Обзе я внезапен срам. Как можа толкова лесно да измени на сърцето му? Как можа да изпита удоволствие с друг мъж? Какво си мислеше?
Никога, през целия си живот, не се бе чувствала по-мръсна. Когато свършиха с Ричард, бе прекрасно. Сега се чувстваше все по-зле с всеки изминал миг. Ако Ричард узнае, никога няма да я разбере.
Не, няма да узнае. Няма как да узнае. Освен ако не му каже Дрефан. Сърцето й подскочи. Сети се за коварното блясъче, което й се бе привидяло в очите му. Не, той няма да каже на Ричард.
Но ако все пак го направи?
При следващата, съвсем близка светкавица, Калан се изправи. През прозорците й се привидя нещо — сграда. Както бяха казали ветровете, без съмнение. Вече можеше да говори.
Обърна се към Дрефан. Трябваше да си осигури мълчанието му, преди да са напуснали това място. Ако Ричард някога разбере…
Вятърът брулеше върха. Гръмотевиците бумтяха страховито.
В тъмнината тя се протегна и го стисна за ръката.
— Дрефан, чуй ме. Трябва да ми обещаеш. Никога не бива да разказваш за случилото се — за онова, което току-що направих — стисна го по-силно. Ноктите й се врязаха в плътта му. — Ще правя всичко, което пожелаеш, до края на живота си. Но трябва да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на… — ивици светлина разцепиха стаята — Ричард…