В света, в който вятър не съществуваше, наметалото се развя на гърба — предупреждение в едно място, изпълнено с вихрушки от сила и потоци от мощ, получен докато вървеше напред, навлизайки в Коридора на предадения.
Калан вдигна ръка пред очите си, щом светкавицата се вряза току в краката й. Пътят, водещ към Храма на ветровете, се освети за миг. В далечината мерна гърба на Ричард, който се носеше решително към един от коридорите.
Изведнъж на пътя, точно до ръба на скалата, се изтърси Кара.
Заедно с ехото на гръмотевицата изчезна и Храмът, а с него и Ричард.
Кара се изправи на крака. С дива ярост сграбчи Калан за раменете.
— Какво направи!
Калан изпитваше твърде силна болка, за да може да говори. Стоеше, забила поглед в земята.
— Майко Изповедник, какво направи! Бях нагласила всичко. Какво му причини!
Калан вдигна глава.
— Какво си сторила?
— Нали ти се заклех. Ние сме сестри по Агиел. Заклех ти се, че ако нещо стане, ако нещата се объркат, ще се погрижа ти, а не Надин, да бъдеш с Ричард.
Калан зяпна.
— Какво направи, Кара?
— Каквото искаше! Предадох ви думите на ветровете както ми се явиха, но когато заведох теб и Надин в сградите, ви смених. Нея насочих към Дрефан, а теб към Господаря Рал. Исках да бъдеш с мъжа, когото истински обичаш. Заведох те при Ричард! Не ми ли вярваше! Нямаше ли ми доверие?
Калан се отпусна в прегръдката на Кара.
— О, Кара, толкова съжалявам. Трябваше да ти се доверя. Добри духове, защо не ти се доверих!
— Господарят Рал каза, че ще тръгне по Коридора на предадения. Попитах го кога ще се върне у дома. Няма да се върне! Какво направи?
— Коридорът на предадения… — Калан се строполи на земята. — Изпълних пророчеството. Помогнах на Ричард да влезе в Храма на ветровете. Помогнах му да спре чумата. И го съсипах. Съсипах и себе си.
— Направи повече от това — прошепна Кара.
— Какво искаш да кажеш?
Кара стисна Агиела си в ръка.
— Агиелът ми. Загуби силата си. Силата на Морещицата действа само в присъствието на връзката с Господаря Рал. Тя е създадена, за да го защитава. Без Господаря Рал няма връзка. Загубих силата си.
— Сега аз съм Господарят Рал — дойде гласът на Дрефан иззад Калан.
Кара му се озъби:
— Ти не си Господарят Рал. Ти не притежаваш дарба та.
Дрефан срещна огнения й поглед.
— Сега аз съм единственият Господар Рал, който има. Някой трябва да продължи да ръководи Д’Харанската империя.
Калан притисна черната риза на Ричард към стомаха си.
— Аз съм Майката Изповедник. Аз ще ръководя обединението.
— Ти, скъпа моя, също изгуби силата си. Вече не си Изповедник, камоли Майката Изповедник. — Той протегна ръка и стисна Калан. Силните му пръсти се вкопчиха в плътта й. — Сега ти си моя съпруга и като такава ще правиш каквото ти наредя. Дала си клетва ми се подчиняваш.
Кара се пресегна, принуждавайки го да пусне Калан Дрефан я перна през лицето с опакото на ръката си. Тя се строполи на пода.
— А ти, Кара, си една беззъба усойница. Ако искаш да се мотаеш наоколо, ще трябва да ми се подчиняваш. Ако не, нямаш работа тук. Засега само ние знаем, че Агиелът ти е изгубил силата си. Нека оставим нещата така. Ще ме защитаваш като твоя Господар Рал.
Кара го изгледа с отровен поглед и избърса кръвта от устната си.
— Ти не си Господарят Рал!
— Нима? — Той вдигна Меча на истината, меча на Ричард, и го пусна обратно в ножницата. — Е, тогава съм Търсачът на истината.
— Не си и Търсачът на истината — изръмжа Калан. — Ричард е Търсачът.
— Ричард ли? Ричард вече не съществува. Сега аз съм Господарят Рал, а също и Търсачът.
Дрефан придърпа Калан към себе си. Очите му, същите като на Мрачния Рал, я прегориха отвътре.
— А ти си моя жена. Или поне ще бъдеш, след като изконсумираме брака си. Но сега не му е нито времето, нито мястото. Трябва да се връщаме. Чака ни работа.
— Никога. Ако само ме докоснеш, ще ти прережа гърлото.
— Дала си клетва пред духовете. Ще я изпълниш — Дрефан й се усмихна. — Ти си курва. Ще ти хареса. Искам да ти хареса, да изпиташ удоволствие. Наистина ми се ще.
— Как се осмеляваш да ми говориш така! Не съм курва, най-малко пък твоя!
Усмивката озари цялото му лице.
— Нима? Тогава как предаде Ричард? Защо той тръгна, без дори да погледне назад? Бих изказал предположение, че е, защото ти е харесало, когато си си помислила, че съм аз. Предполагам, че Ричард е видял курвата в теб. Е, в такъв случай, когато наистина бъда аз, пак ще ти бъде хубаво. И на мен ще ми хареса.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Вирна внимателно бутна Уорън.
— Събуди се, някой идва. Той разтърка очи.