— Буден съм.
Тя хвърли поглед към другите прозорци, за да се увери, че мъртвите стражи стоят все още изправени, така, че да изглежда сякаш са на поста си. Лампата, запалена на масата, осветяваше достатъчно, за да могат хората отвън да виждат стражите, но тя щеше да осветява и Вирна, и Уорън, така че те не припарваха до прозорците.
— Как си? — попита го тя.
— По-добре, мисля, че ме поотпусна.
Преди известно време бе припаднал. Главоболията, причинявани от дарбата, зачестяваха. Вирна не знаеше как да му помогне. Нямаше представа колко ще издържи, преди дарбата му да го убие. Единственото, което й идваше на ум, бе да се придържа към плана. Уорън й бе казал, пророчеството му е явило, че единственият му шанс за оцеляване е да бъде с нея. В тъмното отвън мерна две забулени фигури да се приближават по пътя. В далечината хълмовете бяха осеяни с хиляди огньове, от които местността изглеждаше като езеро, отразяващо обсипано със звезди небе. Вирна потръпна при мисълта за стотиците хиляди грубияни, които обитаваха тези палатки. Колкото по-скоро напуснат мястото, толкова по-добре. С радост си помисли, че няма да й се налага отново да прониква в крепостта на Джаганг. Нямаше да успеят да използват тази магия два пъти. Заклинанията, които бе направил Уорън нямаше да заблудят стражите втори път.
За радост веднъж бе достатъчно. Този път приятелките й Джанет и Амелия щяха да дойдат да се срещнат с нея и Уорън. Сигурно бяха те. Беше четвъртата нощ след пълнолуние. Това бе уговореното място за среща. Джанет бе казала, че до това време Амелия ще се е върнала от палатките. Вирна потръпна при мисълта в какво ли състояние ще е Амелия. Вероятно ще й трябва помощ и лечение. Надяваше се да не й отнеме много време. Скоро щеше да съмне.
Двамата с Уорън се бяха редували да поспиват на смени. Чакаше ги още доста път, докато се върнат при генерал Рейбич и армията му, така че трябваше да отпочинат добре. Вирна предпочиташе да са колкото се може по-далеч от това място, в случай че в крепостта се надигне смут.
Надяваше се Джанет вече да е казала на Амелия за връзката с Ричард, за да не се налага да губят време. Ако Амелия се е врекла във вярност на Ричард, връзката щеше да я защитава от пътешественика по сънищата. Тогава можеха да избягат.
Вирна болезнено искаше да освободи и останалите Сестри, но знаеше, че непредпазливостта е път към унищожението. За двадесетгодишното си пътешествие извън херметизирания живот в Двореца на пророците се бе научила, че навън една Сестра трябва да си върши работата винаги на четири очи, ако иска да има някаква надежда за успех. Да се опитват да освободят и останалите Сестри, щеше да е повече от рисковано. Нищо нямаше да спечелят, ако Вирна бъде заловена, докато се мъчи да ги боди наведнъж. По-добре да се съобразява с ограниченията и да действа стъпка по стъпка. Когато му дойде времето ще освободи и тях. В момента бе по-важно да измъкне двете си приятелки да извлече от тях нужната й информация, която по-късно ще й помогне да освободи и другите и да помогне на Уорън. Без Уорън каузата им бе застрашена. Уорън бе магьосник, току-що започнал да развива таланта си — ако талантът му не го убиеше, преди да успеят да му осигурят необходимата помощ.
Стъпка по стъпка, напомни си тя. Внимавай, мисли с главата си и ще имаш най-големи шансове за успех.
На вратата се почука. Вирна отвори лекичко и надзърна, а в същото време Уорън им извика, преструвайки се на страж, да се представят.
— Две от робините на Негово Сиятелство — Сестра Джанет и Сестра Амелия.
Вирна отвори, протегна ръка и като сграбчи едната за наметалото, я изтегли вътре. След това дръпна и другата. Накара ги да се прилепят до стената, за да не бъдат забелязани през прозорците.
— Благодаря на Създателя — въздъхна Вирна. — Мислех, че никога няма да се доберете до тук.
Двете жени стояха с ококорени очи, треперейки като изплашени зайци. Лицето на Амелия бе насинено, подпухнало и осеяно с белези.
Уорън се приближи до Вирна. Тя го го хвана за ръка поглеждайки ту едното пребледняло лице, ту другото. Сърцето й се късаше пред очевидната болка, която изпитваше Амелия. Но в очите й имаше нещо повече от болка — ужас.
— Какво има? — прошепна Вирна.
— Вие ни излъгахте — скръбно прошепна Джанет.
— Какво говориш?
— Връзката. Връзката, която би трябвало да ни пази Негово Сиятелство. Разказах на Амелия. Тя се закле във вярност на Ричард, както ми казахте.
Вирна смръщи чело и се надвеси по-близо.
— Какво, в името на Създателя, говориш? Казах ти, че това ще попречи на Джаганг да проникне в съзнанието ти.
Джанет бавно поклати глава: