— Минаха седмици, но ми се струва, че Райна е умряла едва вчера. Толкова съм й ядосана, задето ме изостави. А когато й се ядосам, започвам да плача, защото толкова ми липсва. Още само няколко дни да се бе държала, и сега щеше да е жива. Само още няколко дни.
— Знам, знам — прошепна Калан. Дръпна се, но не повиши глас: — Какво правиш тук? Мислех, че си отишла в Кулата да смениш Кара.
— Да, но първо исках да дойда при теб да поговорим.
— Искаш да кажеш, че Плъзгата е останала без охрана?
Морещицата кимна.
— Бердин, не можеш да я оставяш сама. Никога няма да узнаем, ако някой се вмъкне в Ейдиндрил — някой, притежаващ опасна магия. Нали това…
Бердин я прекъсна:
— Знам. Но това, което искам да ти кажа, също е важно. Пък и какво значение има всъщност? Двете с Кара загубихме силата си. Ако някой се промъкне с Плъзгата, няма да можем да го спрем с магия. Трябва да говоря с теб, Майко Изповедник. А през деня няма как да стане, защото Дрефан винаги изниква отнякъде.
— Не допускай да те хване, че го наричаш другояче, освен Господаря Рал, защото веднага ще те…
— Той не е Господарят Рал. Не е, Майко Изповедник.
— Знам. Но е единственият Господар Рал, който имаме.
Бердин се вгледа в очите й.
— Двете с Кара си говорехме. Решихме да го убием. Трябва да ни помогнеш.
— Не можем да го направим — Калан стисна Бердин за ръката. — Не можем.
— Разбира се, че можем. Ще се скрием на балкона, ти ще го съблечеш, за да не разполага с онези свои ножове, и докато… му отвличаш вниманието, ще влетим в стаята и всичко ще свърши.
— Бердин, не можем.
— Е, добре, ако този план не ти харесва, ще измислим друг. Работата е там, че трябва да го убием.
— Не, работата е там, че не можем.
Бердин я изгледа свъсено.
— Нима искаш да си съпруга на тази свиня? Рано или късно, ще реши да се възползва от съпружеските си права.
— Бердин, чуй ме. Дори да го направи, ще трябва да го понеса. Готова съм да приема дори изнасилване, щом като това означава, че ще бъдат спасени животи. Не можем да убием Дрефан. Той е единственият ни Господар Рал. Докато измислим какво да правим, той е единственото, което скрепява армията. Точно в момента са малко объркани от агресивното му поведение. Д’Харанците са свикнали да се подчиняват на своя Господар Рал. Дрефан се прави на такъв и за момента войниците се питат дали са убедени, че не е.
— Но той наистина не е — настоя Бердин.
— Но за момента това е единственото, което държи нещата под контрол. Ако армията се разпадне, Императорският орден ще нахлуе в Средната земя. Поне за това Дрефан е прав.
— Но ти си Майката Изповедник. Генерал Кърсън ти е верен. Дори и без връзката той се навърта наоколо заради теб. Както и повечето офицери. Заради теб, не заради Дрефан. Може би ще се получи.
— А може би не. Може да не харесвам Дрефан, но не е заслужил да бъде убит. Колкото и да не ми харесва поведението му, си давам сметка, че той прави всичко възможно, за да удържи нещата. С негова и с моя помощ може би ще успеем да запазим целостта на армията.
Бердин килна глава.
— Няма да продължи дълго и ти го знаеш.
Калан обърса лицето си с длан.
— Бердин, Дрефан е мой съпруг. Дала съм му клетва.
— Клетва, а? Тогава защо не си го пуснала още в леглото си?
Калан понечи да каже нещо, но не намери думи.
— Заради Господаря Рал, нали? Все още се надяваш да се върне, нали? Искаш да се върне.
Калан притисна пръсти в устните си. Извърна глава.
— Ако Ричард щеше да се връща, да го е направил до сега.
— Може би е заради чумата. Може би не е довършил работата по унищожаването на магията. Може би когато свърши всичко, ще си дойде.
Калан се обгърна с ръце. Знаеше, че няма да стане.
— Майко Изповедник, искаш той да се върне, нали?
— Омъжена съм за Дрефан. Имам съпруг.
— Не те питам това. Искаш той да се върне. Не може да не го искаш.
Калан поклати глава.
— Каза, че винаги ще ме обича. Каза, че сърцето му винаги ще бъде мое. Обеща — Калан преглътна парещата болка. — А си отиде. Може и да съм… го наранила, но ако наистина ме е обичал, не би ми причинил това. Щеше да ми даде възможност…
— Но все още искаш да се върне.
— Не. Не искам никога повече да преживявам тази болка. Не искам да излагам сърцето си на подобна агония. Изобщо не биваше да си позволявам да се влюбя в него. — Калан пак поклати глава: — Не искам да се върне.
— Не ти вярвам. Просто си развълнувана, както бе при мен, когато почина Райна. Но ако тя се върне, ще й простя, дето е умряла, и ще я приема в прегръдките си.
— Не и Ричард. Не бих отворила сърцето си за него втори път. Независимо какво съм направила, няма право да постъпва с мен по такъв начин. Просто си тръгна, и то след като ме бе засипвал с обещания да ме обича винаги, независимо от всичко. Предаде ме. Никога не съм предполагала, че може да ми причини такава болка. Мислех, че сърцето ми е на сигурно място при него. Независимо от обстоятелствата. Явно съм се лъгала.