Бердин я извърна към себе си и я сграбчи за раменете.
— Майко Изповедник, не го мислиш. Наистина не го мислиш. Доверието се изгражда взаимно. Ако наистина го обичаш, трябва да му имаш доверие. Независимо от всичко. Също както очакваш от него винаги да ти вярва.
По бузите на Калан потекоха сълзи.
— Не мога, Бердин. Толкова боли. Не искам да преживявам всичко отново. Всъщност така или иначе е все едно. Минаха седмици. Чумата отдавна я няма. Ричард никога няма да се върне.
— Виж, не знам какво точно се е случило там в планината, но просто си задай един въпрос: Ако нещата бяха обратно, ако ти бе на неговото място, как щеше да се чувстваш?
— Мислиш ли, че не го правя непрекъснато? Знам как , бих се чувствала. Щях да се чувствам предадена. Никога нямаше да простя на себе си, ако бях на негово място. Щях да се мразя, както съм убедена, че ме мрази той.
— Не — поклати глава Бердин, — не е вярно. Той не те мрази. Господарят Рал може да е объркан или наранен, но никога не може да те мрази.
— Напротив. Мрази ме заради онова, което направих. Това е другата причина, поради която не бих могла да го приема обратно. Нараних го прекалено много. Как бих могла да го погледна в очите? Не бих могла. Не бих могла да поискам доверието му.
Бердин я прегърна през врата и я придърпа към рамото си.
— Не затваряй сърцето си, Калан. Моля те, не го прави. Ти си сестра по Агиел. Като твоя сестра те моля да не го правиш.
— Все едно — прошепна Калан. — Така или иначе не мога да бъда с него, независимо какво си мисля и на какво се надявам. Трябва да го забравя. Духовете ме принудиха да се омъжа за Дрефан. Заклех му се, както и на духовете, че това ще е цената за спасението на живота на хората. Трябва да удържа клетвата си. Ричард трябва да се съобразява с нея.
ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Събуди го! — заповяда гласът в главата й.
Вирна изкрещя. Сякаш цялото й тяло бе осеяно с оси, които я жилеха едновременно. Бясно започна да размахва ръце и крака, да се опитва да ги махне от раменете си, от лицето си. Крещеше от ужас и удряше, удряше.
— Събуди го! — чу отново гласа в главата си.
Гласът на Негово Сиятелство. Взе кърпата от кофата. Извърна главата на Уорън. Беше проснат по лице на масата, в безсъзнание. Обърса с влажната кърпа бузите му, челото му. С треперещи пръсти приглади косата му. Не бе в безсъзнание от дълго време, така че нямаше да й е толкова трудно да го вдигне.
— Уорън. Уорън, моля те, събуди се. Уорън!
Той простена неясно. Тя притисна влажната кърпа до устните му. Погали го по гърба с другата си ръка и го целуна по бузата. Сърцето й се късаше да присъства на нечовешките му болки, причинявани не само от пътешественика по сънищата, но и от дарбата. Притисна пръст в тила му и остави топлия поток на своя Хан да се влее в него, с надеждата, че това ще му вдъхне сила, че ще го накара да се съвземе.
— Уорън — изкрещя, — моля те, събуди се! Моля те, заради мен, събуди се или Негово Сиятелство ще се ядоса. Моля те, Уорън.
По лицето й потекоха сълзи. Все едно. Искаше само да го събуди, защото иначе Негово Сиятелство щеше да накара и двама им да страдат. Досега не бе имала възможност да разбере, че съпротивата може да причини толкова болка. Никога не би повярвала, че толкова лесно ще се откаже от всичко, в което бе вярвала.
Не можеше да защити хората, които обича, като се самоубие. Бе опитвала. О, колко яростно бе опитвала. Той не й позволяваше. Искаше ги живи, за да му служат. Искаше да се възползва от талантите им. Вече бе убедена, че е истина: Ричард бе мъртъв. Връзката с него е скъсана и те са беззащитни срещу пътешественика по сънищата. Той можеше да влиза в съзнанията им, когато си пожелае. С ужасяваща лекота Джаганг я бе подчинил на волята си. Струваше й се, че вече не може да контролира дори елементарни свои действия. Ако Джаганг пожелаеше, ръката й се вдигаше и тя не можеше да направи нищо друго, освен да гледа. Без връзката беше безсилна.
Уорън простена отново. Най-сетне се помръдна сам. Само Вирна можеше да го върне в съзнание, щом паднеше, повален от дарбата. Това бе единствената причина Джаганг да не я изпрати в палатките.
Единствено връзката на сърцата им въздействаше на Уорън. Знаеше, че сигурно е болезнено за него да се събужда, след като дарбата му го е пратила в безсъзнание — това бе защитна реакция, за да бъде подпомогната възможността му за понасяне на болката, докато получи помощ. Но нямаше друг избор. Използваше любовта си, за да го събуди, и по този начин го приближаваше до смъртта. Но Джаганг не го беше еня — стига Уорън да му се подчинява.