— Съжалявам — промърмори той. — Не… не можах…
— Знам — успокои го Вирна. — Знам. А сега се събуди, Уорън. Негово Сиятелство иска да продължаваме да работим. Трябва да продължаваме да работим.
— Не… не мога, Вирна. Главата ми…
— Моля те, Уорън — тя не можа да сдържи сълзите си. Болката от хилядите жила на оси, впиващи се в нея едновременно, я побъркваше. Тя непрекъснато трепереше.
— Уорън, знаеш какво ще ни причини той. Моля те, Уорън, трябва да се заемеш пак с книгите. Ще ти ги подавам. Само ми кажи кои ти трябват. Веднага ще ти ги дам.
Той кимна и се изправи. Започваше да се съвзема. Вирна плъзна лампата към него и усили фитила. Приближи към него книгата, която бе чел, преди да припадне, и му посочи страницата.
— Дотук, Уорън. Дотук стигна. Негово Сиятелство иска да разбере какво означава..
Уорън притисна с юмруци слепоочията си.
— Не знам! Моля ви, Ваше Сиятелство, не знам. Не да предизвиквам виденията на пророчествата по своя воля! Още не съм станал завършен Пророк! Едва сега започвам.
Уорън изкрещя, гърчейки се на стола си.
— Ще опитам! Ще опитам! Моля ви, нека опитам!
Агонията отпусна острите си нокти и той се поизправи, задъхан. Надвеси се над книгата, облизвайки устни. С треперещи пръсти проследи редицата от думи, линията на пророчеството.
— „… покровителството над миналото — мърмореше си той под носа, — покровителството над миналото предизвиква същата немилост, изкривена към нова употреба, за нов господар…“ Скъпи Създателю, не знам какво означава. Моля те, поясни ми видението!
Каретата спря и Клариса надзърна в тъмнината. Въздухът бе замъглен от облак прах — сякаш някакъв призрачен ескорт. Току пред погледа й изникна каменна крепост. Беше тъмно и тя не можеше да различи ясно постройката, но от това, което видя, сърцето й заби лудо.
Зачака, кършейки пръсти, докато един войник й отвори вратата.
— Клариса — прошепна той, — пристигнахме.
Тя пое ръката му и пристъпи в мастиленочерната нощ.
— Благодаря, Уолш.
Другият от приятелите войници на Натан, на име Болесдън, чакаше на капрата, придържайки юздите.
— А сега побързай. Натан каза, че не иска да се бавиш вътре повече от няколко минути. Ако нещо се случи, няма да можем да се бием кой знае колко, за да те измъкнем.
Тя го знаеше. Бяха минали покрай толкова много палатки, че свят й се зави. Ордите, помели Ренуолд, бяха нищо в сравнение с броя на войниците тук.
Клариса вдигна качулката си.
— Не се притеснявайте. Няма да се бавя. Натан ми каза какво да правя.
Тя се загърна плътно в наметалото си. Беше му обещала. Той бе направил толкова много за нея. Беше й спасил живота. Ще го направи за него. Ще го направи, за да не измрат още хора. Колкото и да бе ужасена, бе готова на всичко за Натан. В целия свят не съществуваше по-добър човек. Нито по-мил, съчувстващ и смел.
Уолш тръгна с нея към металната падаща врата, зад която се намираше входът, скрит под ламаринения покрив. Там, край една факла, стояха двама от онези грубияни, наметнати с пелерини, стиснали страховити оръжия в ръце. Клариса остана с вдигната качулка, загърната плътно в наметалото си. Наведе глава, за да не могат стражите да видят лицето й в сянката. Остави Уолш да говори, както й бе наредено.
Той я посочи с ръка.
— Пратеникът на Господаря Рал — довереник на Негово Сиятелство — каза той с недоволен глас, сякаш ядосан, че именно нему се е паднала тази задача.
Брадатият страж избоботи:
— И на мен така ми казаха — той вдигна ръка към вратата. — Влизайте. Някой би трябвало да ви чака.
Уолш намести оръжията си на колана.
— Добре. Трябва да я върна обратно тази нощ. Можеш ли да повярваш? Не ни дава да изчакаме поне до сутринта. Тоя Господар Рал е пълен с изисквания.
Стражът изсумтя, сякаш изразявайки разбирането си за неудобствата на нощното дежурство.
— О! — добави Уолш, сякаш току-що се бе сетил.
— Господарят Рал се интересуваше дали пратеникът му би могъл да предаде почитанията му на Негово Сиятелство.
Стражът сви рамене.
— Съжалявам, приятел, Джаганг замина нанякъде тази сутрин. Почти всички тръгнаха с него. Остави само шепа хора да движат нещата тук.
Сърцето на Клариса угасна в разочарование. Натан се бе надявал Джаганг да е тук, но бе казал, че макар и да се надява, си мисли, че Джаганг би проявил повече разум. Императорът не бе човек, готов да захвърли живота си в незнайните способности на могъщ магьосник като Натан.