Клариса внимателно отгърна първата страница, докато Сестра Амелия нервно облизваше устните си. Вирна наблюдаваше с крайчеца на окото си.
Клариса посегна вътре в наметалото си и извади малка кожена кесийка, пълна с прашец, която й бе дал Натан. Разпръсна го над отворената страница. Започнаха да се появяват думи.
„Поверена на ветровете от магьосник Рикер.“ Това бе книгата, за която я изпращаше Натан.
Той не знаеше името на магьосника, но й каза, че трябва да пише „Поверена на ветровете“ и после името. Затвори корицата.
— Сестра Амелия, бихте ли ни оставили за миг?
Жената се поклони и бързо излезе от стаята.
Вирна я изгледа намръщено.
— Какво става тук?
— Бих ли могла да видя пръстена ви?
— Пръстена ми?
Вирна въздъхна и изпружи ръка напред, показвайки пръстена, който носеше на средния си пръст. Беше със същия звездообразен символ, какъвто й бе описал Натан.
— Защо искате да видите… — Вирна за пръв път забеляза стража на Клариса. Ококори очи. Разтърси Уорън за рамото. — Уолш?
Уорън вдигна глава. Уолш се усмихна.
— Как сте, Прелате? Уорън?
— Не много добре.
Клариса се приближи. Мъжът, Уорън, изглеждаше смутен.
— Изпраща ме Господарят Рал, за да взема книгата — Клариса изгледа Вирна и Уолш многозначително. — Свързана съм с Господаря Рал.
— Ричард е мъртъв — монотонно изрече Вирна.
— Знам. Но съм изпратена от Господаря Рал. Натан Рал, владетеля на Д’Хара. Заръча ми да ви предам почитанията му.
Вирна зяпна. Столът на Уорън изскърца върху пода, щом той скочи на крака.
— Разбрахте ли? — внимателно попита Клариса. — Ако да, то по-добре побързайте.
— Но Натан, не можем…
— Е — побърза да я прекъсне Клариса, — трябва да се връщам колкото се може по-скоро при Господаря Рал. Той ме очаква. Имам карета и трябва да поемам незабавно.
Вирна вдигна поглед към Уолш. Той кимна. Вирна падна на колене. Сграбчи виолетовата роба на Уорън и го дръпна до себе си.
— Направи го, Уорън! — Тя сключи молитвено ръце и сведе глава. Думите се изляха от устата й:
„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето сми рение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принад лежи.“
Уорън също ги повтори, почти едновременно с нея.
За миг Вирна остана като вкаменена, ръцете й останаха сключени в молитва. Изведнъж нададе вик на радост. Започна да се смее неудържимо, сякаш полудяла.
— Слава на Създателя! Отвърна на молитвите ми! Свободна съм! Няма го! Усещам, че напусна съзнанието ми!
Клариса въздъхна облекчено. Натан я бе предупредил, че ако Вирна не направи необходимото, ще умре.
Вирна и Уорън се прегърнаха, плачейки от радост. Клариса ги хвана и ги вдигна на крака.
— Трябва да изчезваме оттук, но Господарят Рал иска да свърша още нещо. Трябва да потърся някои книги.
— Книги ли? Кои книги? — попита Уорън.
— „Двойникът на планината“, „Седмата задача на Селерон“, „Книгата на инверсиите и двойничеството“ и „Дванадесет неизречени думи“.
Уорън се обърна към книгата, която четеше.
— „Дванадесетте думи“ е тази тук. Виждал съм и някои от другите.
Клариса се приближи до етажерката.
— Помогни ми. Натан иска да знае дали са тук. Много е важно.
Започнаха да оглеждат заглавията по гръбчетата, наложи се да издърпат няколко немаркирани от местата им. Откриха всички освен „Книгата на инверсиите и двойничеството“.
Клариса избърса праха от ръцете си:
— Това ще му свърши работа. Натан каза, че не се на дява да намери всичките тук. Щом липсва само една, значи сполучихме повече, отколкото бихме могли да се надяваме.
— Защо са му всичките тези книги? — попита Уорън.
— Не иска да останат у Джаганг. Казва, че са опасни, ако попаднат в ръцете на императора.
— Всички книги могат да бъдат опасни — възрази Вирна.
— Остави на мен да се тревожа за това — каза Клариса и пъхна книгата, отворена на масата, на празното й място на етажерката. — Натан просто искаше да знае кои са тук. Сега можем да тръгваме.
Вирна я стисна за ръкава.
— Имаме две приятелки тук. Трябва да ги вземем с нас. Каза, че имаш карета. Ще се поберем всички.
— Кои са? — попита Уолш. — Джанет и Амелия.
Уолш изсумтя, щом Клариса хвърли бърз поглед към вратата.
— Но Натан каза…
— Виж, ако се закълнат пред… пред Господаря Рал, те също ще могат да избягат — Вирна докосна халката на устната на Клариса. — Нямаш представа какво правят с жените тук. Видя ли лицето на Амелия?
— Знам какво правят — прошепна Клариса, спомняйки си сцените в Ренуолд. — Ще се закълнат ли?