На входа трябваше да обясни на стражите, че довереникът на Негово Сиятелство е пожелал няколко жени. Войникът огледа нагло полуголите робини и се усмихна разбиращо. После удари Уолш зад врата.
Всички се натовариха в каретата, а Уолш скочи на капрата до Болесдън. Щом каретата потегли, Клариса бутна Манда и Джанет на пода, за да може да повдигне кожената седалка. Извади дълго наметало. Имаше само едно в повече. Бяха очаквали да освободят само Уорън и Вирна. Тъй като Вирна си имаше свое, Клариса даде резервното на Манда, а за Джанет и Амелия извади одеяла. И трите жени бяха изключително благодарни най-сетне да могат да скрият телата си.
Клариса седеше в единия край на седалката, стискайки в ръце странната черна книга, за която я бе изпратил Натан. В другия й край седеше Амелия, а Манда бе по средата, притискайки се към Клариса., Манда не можеше да престане да ридае на рамото на освободителката си, сипейки благодарности. Клариса я прегърна и й каза, че вече е изразила благодарността си Достатъчно пъти. Почувства се добре да може да гледа красивата Манда Перлин право в очите, а не със страх. И всичко това заради Натан. Колко много бе променил той живота й. Бе променил всичко.
Наложи се да спират на три пъти заради постове, които проверяваха каретата. Веднъж ги накараха дори да излязат и да се подредят в редица. Одеялата и наметалото на Джанет, Амелия и Манда останаха вътре, за да могат трите жени да бъдат подобаващо огледани.Уолш обясни, използвайки доста вулгарни изрази, какво ще стане с тези робини и че ги води за удоволствие на довереника на Негово Сиятелство. Войниците останаха доволни от обясненията и ги пуснаха да продължат пътя си.
Преди пристанището свиха на север и се насочиха по пътя край брега. Клариса въздъхна с облекчение, след като и последните огньове и палатки останаха зад гърба им. Не много след като прехвърлиха един хълм, на около час езда, откакто бяха оставили назад и последните войници, небето се озари от светкавица.
Клариса дочу оживените възгласи на двамата войници на капрата. Уолш надзърна през прозореца, заставайки почти надолу с главата.
— Чудесна работа свърши, Клариса! Успя!
Клариса му се усмихна. Той се вдигна на мястото си и двамата с Болесдън започнаха да си тананикат весело в нощта. След малко ги застигна страхотен гръм, който накара Манда да подскочи на мястото си от ужас.
Вирна, която седеше в средата на отсрещната пейка, запали пламъче в отворената си длан и се надвеси към Клариса.
— Работа ли? Какво направи всъщност?
Клариса потупа мастиленочерната книга в скута си.
— Натан ме изпрати за тази книга и каза всички, които остават в крепостта, да бъдат унищожени. Каза, че са опасни, особено при положение, че вие, и по-специално Уорън, ще му разшифровате смисъла им. Натан не искаше Джаганг да има възможност да използва информацията.
— Ясно — каза Вирна. — Цяло щастие е за нас, че се съгласихме да се закълнем във вярност на… Господаря Рал и да тръгнем с теб.
Клариса кимна.
— Двамата с Натан трябваше да ви дадем шанс, но какъвто и да бе отговорът ви, щях да отворя онзи медальон и да го оставя там. Натан каза, че ако Джаганг притежава и пророчествата, и Уорън, това може да унищожи всичко, ако Уорън му каже нужните неща.
Вирна стисна устни и въздъхна. Погледна Уорън.
— Не мога да повярвам, че след толкова време най-сетне ще се срещна лично с Пророка — каза Уорън. — Преди известно време бях оставил всяка надежда, а сега… Ще се срещна с Натан.
Вирна поклати озадачено глава.
— От трън, та на глог. Аз пък не мога да повярвам, че се врекох във вярност на този побъркан старец.
Клариса се наведе към нея.
— Натан е ослепителен. И изобщо не е стар.
Вирна избухна в смях.
— Изобщо нямаш представа, дете.
— И освен това не е побъркан. Натан е най-милият, най-прекрасният, най-щедрият мъж, който съм срещала в живота си!
Вирна плъзна поглед по деколтето на Клариса, после вдигна очи към лицето й. В погледа й Клариса откри нещо познато.
— Да — промърмори Вирна, — сигурна съм, че е така, скъпа.
— Няма по-подходящ човек, комуто да се вречете във вярност — продължи Клариса. — Освен че е толкова разумен и мил, Натан е и могъщ магьосник. Видях със собствените си очи как превръща друг магьосник в купчина пепел.
Вирна сбърчи чело.
— Друг магьосник? Клариса кимна.
— Един, на име Винсент. Винсент, друг магьосник и още две Сестри, Джоудел и Виламина, дойдоха при Натан. Опитаха се да го наранят. Натан превърна Винсент в купчина пепел.
Вирна повдигна вежди.