Беше голямо и широко — нагласено за мъжки ботуш. Бердин плясна Калан по дупето.
— Качвай се.
Калан се отказа да се съпротивлява. Бердин очевидно нямаше да й каже нищо. Яздиха до Магьосническата кула в тишина, в тишина преминаха празните коридори, фоайета и зали.
Преди да свият към последния коридор, водещ към стаята с Плъзгата, се сблъскаха с Кара, която пазеше пред вратата. Кара, както и Бердин, бе непроницаема. Посрещна с леден поглед приближаващите жени.
На прага Бердин стисна дръжката на вратата с една ръка, а китката на Калан с другата. В погледа на Морещицата имаше нещо стряскащо.
— Не смей да ме разочароваш, Майко Изповедник, или ще разбереш защо всички толкова се страхуват от Морещиците. Двете с Кара ще сме при Плъзгата.
Без да се обръща назад, Кара се запъти към Плъзгата, докато Бердин без повече приказки отвори вратата и грубо блъсна Калан вътре. Калан се препъна, но успя да се задържи и погледна назад точно когато Бердин затваряше вратата.
Извърна се и се видя пред очите на Ричард. Сърцето й спря заедно с дишането й.
Шест свещи, подредени в желязна поставка, се отразяваха в сивите му очи. Изглеждаше по-огромен, отколкото приживе. Всичко у него бе такова, каквото го помнеше. Единствено мечът липсваше от мислената картина, която бе запазила в главата си. Не смееше да си поеме въздух.
Накрая намери думи.
— Чумата спря.
— Знам.
Стаята изведнъж й се стори малка. Камъкът — прекалено тъмен. Въздухът — тежък. Опита се да вдиша, за да успокои внезапно побеснялото си сърце. Челото му бе плувнало в пот, макар в недрата на Кулата да бе студено. По скулата му потече струйка, оставяйки влажна следа.
— Тогава какво правиш тук? Няма смисъл. Имам съпруг. Нямаме какво да си кажем… не и след… не тук, така, насаме.
Погледът му изостави нейния при звука на хладния тон в гласа й.
Тя се бе надявала това да го накара да го каже. Добри духове, нека ми каже, че ми прощава. Вместо това той изрече:
— Помолих Кара и Бердин да те доведат, за да мога да поговоря с теб. Върнах се, защото трябва да говорим. Ще ми позволиш ли поне това?
Калан не знаеше какво да прави с ръцете си.
— Разбира се, Ричард.
Той кимна в знак на благодарност. Изглеждаше, сякаш изпитва болка. Изглеждаше, сякаш страда. В очите му се усещаше някакъв нов, матов блясък.
Единственото, което искаше да чуе от устата му, бе, че й прощава. Само това можеше да съживи съсипаното й сърце. Това бяха единствените думи, които означаваха нещо за нея. Искаше той да го каже, но той продължаваше да стои пред нея, с поглед, вперен през студения камък на стените.
Тя реши, че за да й го каже, за да й прости, трябва тя да го подтикне.
— Значи си дошъл да ми простиш ли, Ричард?
Думите му бяха меки, но изпълнени с категоричност:
— Не, не съм дошъл да ти простя, Калан. Не мога да ти простя.
Тя се извърна. Най-сетне намери какво да прави с ръцете си. Притисна юмруци към стомаха си.
— Разбирам.
— Калан — каза той откъм гърба й, — не мога да ти простя, защото би било грешка от моя страна да се върна, за да го направя. Би ли искала от мен да ти простя, задето обичаш хората? Или задето задоволяваш жаждата си? Би ли искала да ти простя, защото се храниш, когато си гладна? Или задето усещаш топлината на слънчевите лъчи върху лицето си?
Калан избърса бузите си и се обърна към него:
— За какво говориш?
В колана му имаше затъкната роза. Ричард я взе и й я подаде.
— Майка ти ми я даде.
— Майка ми?
Ричард кимна:
— Попита ме дали ми доставя удоволствие и когато й казах, че да, ме попита дали в такъв случай няма да се върна при теб. Доста време ми отне, докато разбера какво е имала предвид.
— И какво е било?
— Имала е предвид, че човек е устроен да изпитва удоволствие от такива неща. Нима би било грешно да ти стане хубаво, когато видиш роза, когато вдъхнеш аромата й, ако не съм аз онзи, който ти я е подарил? Как бих могъл да ти простя за това?
— Ричард, става въпрос за нещо доста по-различно от извличането на удоволствие от аромата на розата.
Той падна на едно коляно. Притисна юмрук в корема си.
— Калан, някога аз съм бил свързан чрез плътта си с една жена, както ти си била свързана с майка си. Това е единствената ни плътска връзка в този свят. — Юмрукът му се придвижи към гърдите. — Тук се свързахме впоследствие. Можем да бъдем свързани единствено чрез сърцата си. Не си му дала сърцето си. То е мое и само мое. Ветровете, духовете взеха цената си от теб. Не ти оставиха много и ти избра да вземеш каквото ти е дадено и да продължиш да живееш. Избра да бъдеш човек. Избра да живееш живота си както можеш с каквото ти е останало. Избра да се бориш за живота. Просто си позволи да изпиташ даденото ти удоволствие. Аз не те притежавам. Не си мой роб. Няма за какво да ти прощавам. Не си ме предала в сърцето си. Би било най-тежко престъпление от моя страна да дойда и да искам да ти простя, след като в сърцето си ти не си ме предала.