— Какво? — задъхано промълви Калан с широко изцъклени очи. — Не ми казвай, че…
— Заразен съм с чумата.
Тя го сграбчи за рамото с една ръка, а с другата попипа челото му. Гореше в треска.
— Ричард, защо не ми каза веднага?
Той се усмихна измъчено.
— Единственото, което исках, бе прошката ти. Но трябваше да съм сигурен, че ми я даваш от цялото си сърце, а не защото ме съжаляваш.
— Ричард, не може да умреш. Не и сега! Добри духове, не може да умреш!
— Добрите духове нямат нищо общо с това. Всичко е заради Мрачния Рал. Той избра Дрефан за твой съпруг, като цена за пътеката във ветровете той поиска тази цена за моето завръщане.
— За твоето завръщане! Само не ми казвай, че си се завърнал, за да умреш!? О, Ричард, защо постъпи толкова глупаво?
— Ако бях останал в Храма на ветровете, щях така или иначе да умра, но без прошката ти. Вместо това избрах да се върна и да се надявам, че част от теб все още ме обича достатъчно, за да ми простиш, така че да умра поне с това утешение. С възвърнатата твоя любов. Не можех да продължа напред с мисълта за онова, което ти причиних. С мисълта, че съм разбил сърцето ти.
— А не мислиш ли, че така пак разбиваш сърцето ми! Ричард, не може да няма изход! Какво да направим! Моля те, сигурно знаеш!
Ричард се свлече на пода, притискайки стомаха си.
— Съжалявам, Калан. Няма изход. Поглъщам магията от откраднатата книга. Щом умра, магията ще умре с мен.
Калан се надвеси над него, прегърна го, по лицето й потекоха сълзи.
— Ричард, моля те, не го прави. Моля те, не умирай.
— Съжалявам, Калан, не мога да направя нищо. С радост платих цената. Сърцето ми е в покой. — Той посегна и хвана Агиела на врата й. — Не се поколебах нито за миг, след като разбрах. Дена ми помогна да разбера.
Калан го прегърна, той се извърна по гръб.
— Ричард, не може да няма изход. Преди да ти отнемат познанието, сигурно си знаел какво може да се напра ви. Опитай се да си спомниш. Моля те, Ричард, опитай се да си спомниш!
Той затвори очи.
— Имам нужда… от почивка. Съжалявам. Изразходвах цялата си сила. Трябва да си отдъхна.
Калан зарида, стиснала ръката му в своите. Не беше по силите й да го понесе. Да си го върне, за да го загуби наново. Бе прекалено много.
Разтвори отпуснатата му ръка, за да я долепи до бузата си, и видя нещо в дланта му. Разгърна пръстите му и през сълзите си видя, че на ръката му е написано нещо. Пишеше:
„Намери книгата, унищожи я, за да живееш.“
Калан се хвърли върху отпуснатото му тяло и погледна в другата му ръка. Там също имаше надпис:
„Поръси бял магьоснически пясък на третата страница. Прибави едно зрънце черен магьоснически пясък.“
Имаше още три думи, но в безумното си състояние не можа да ги разчете. Знаейки, че ще забрави, Ричард бе написал съобщение до себе си. Бе забравил дори че го е написал. Книгата. Трябва да намери книгата.
В следващия миг хвърчеше през стаята, крещейки с всичка сила:
— Кара! Бердин! Помогнете ми! Кара! Бердин!
Двете жени, чули неистовите крясъци на Калан, се втурнаха от стаята на Плъзгата и излязоха в коридора.
Тя ги сграбчи за кожените униформи, опитвайки се да им обясни. Двете я хванаха за ръцете и я прилепиха до стената.
— Успокой се — каза Бердин.
— Не можем да те разберем — добави Кара. — Поеми си въздух. Престани да плачеш и дишай.
— Ричард… — опита се да посочи, но те я държаха за ръцете. — Ричард е заразен с чумата… Трябва ми книгата.
Бердин се надвеси напред.
— Господарят Рал… е болен от чума?
Калан закима бясно.
— Трябва да намеря книгата. Книгата, открадната от Храма на ветровете. Трябва да я намеря, иначе ще умре.
— Калан се изтръгна от ръцете им. — Моля ви, помогнете ми. Ричард е заразен.
— Какво искаш от нас? — попита Кара.
— Отивам в Стария свят. Защитавайте го.
— В Стария свят! — зяпна Бердин. — Знаеш ли къде е книгата? Той каза ли ти къде да я търсиш? Подсказа ли ти нещо?
Калан поклати глава. Нямаше време. Трябваше да побърза. Трябваше да върви.
— Не знам къде е! Но това е единственият му шанс. Поел е магията на книгата, за да се завърне в този свят. За да ме моли за прошка. Искаше да ми каже, че съжалява, задето ме е наранил. Ако не унищожим книгата, той ще умре. Само така е можел да се върне, за да ми се извини. Той ще умре! Трябва да вървя!
— Но, Майко Изповедник — каза Бердин, — Старият свят е голям. Ако Ричард е заразен… как се надяваш да намериш книгата?
Навреме. Това искаше да попита тя. Как може да се надява да открие книгата навреме. Преди Ричард да умре. Калан сграбчи червената кожена дреха.