Вирна наведе глава, захапвайки вътрешната страна на бузата си.
— Натан — започна отново, — прав си, Уорън е. Можеш ли да му помогнеш? Наскоро започнаха да му се явяват пророчества, тъкмо започна да ги вижда. Преди известно време свалих яката от врата му и сега няма какво да го пази от дарбата му. Появиха се главоболията. Натан, много е зле. Ако му помогнеш, съм готова да направя всичко за теб.
— Да му помогна?
— Моля те, Натан. Умолявам те.
— Няма проблем, Вирна. С радост бих помогнал на момчето. — Той им махна ръка: — Доведи го край огъня.
Уорън измърмори нещо, опитвайки се да се представи, но бе почти в безсъзнание. Вирна и Джанет му помогнаха да се отпусне на земята, където посочи Натан, и го изправи да седне.
Натан подви панталона си и седна на каменния под на липсващата сграда, кръстосал крака. Сложи книгата до себе си. Свъси чело по типичния за един Рал начин и започна да оглежда внимателно лицето на Уорън. Отпрати с ръка Вирна и Джанет. Задържа Уорън изправен с помощта на мрежа. Придърпа се напред, докато коленете им се докоснат.
— Уорън — повика го с дълбокия си, властен глас.
Уорън отвори очи.
— Вдигни си ръцете напред.
Двамата едновременно повдигнаха ръцете си с разперени пръсти. Вгледаха се в очите си.
— Остави Хана си да се влее в пръстите ми — внимателно го насочи Натан. — Отвори седмата порта. Затвори останалите. Знаеш ли за какво говоря?
— Да.
— Това се казва добро момче. Тогава го направи. Ще стане по-лесно, ако ми помагаш.
Двамата мъже потънаха в мека, искряща светлина. Нощният въздух се изпълни с тихото жужене, извиращо от силата на тази светлина. Нямаше нито пламък, нито жега. Вирна не знаеше какво прави Натан. Остана някак слисана от действията му.
В Двореца на пророците той винаги бе оставал загадка. Още докато Вирна бе момиче, той й се струваше старец. Всички го мислеха за — меко казано — неуравновесен, дори най-великодушните Сестри. В Двореца имаше такива, които вярваха, че Натан не притежава почти никаква друга дарба освен пророческа. Други подозираха, но така и не бяха сигурни, че е способен на доста повече, отколкото показва. Имаше и такива, които бяха толкова ужасени от него, че за нищо на света не биха влезли в покоите му в Двореца, въпреки че той през цялото време бе с Рада’Хан на врата. Вирна винаги го бе смятала за таралеж в гащите.
Сега тя наблюдаваше как този стар, развратен магьосник прави всичко възможно, за да спаси живота на мъжа, когото обича. От време на време светлината се усилваше у единия и почти угасваше у другия, след това се връщаше обратно, сякаш забравила нещо.
Уолш и Болесдън обикаляха около овалната каменна стена зад Натан, но другите наблюдаваха с широко отворени очи. Вирна не знаеше повече от Манда какво прави Натан. Това, което я разтревожи най-много, бе, че в един момент двамата, с допрени колене и ръце, се вдигнаха на няколко сантиметра над земята. С облекчение видя как бавно се спускат обратно.
Натан плясна с ръце.
— Така! — обяви той. — Това би трябвало да свърши работа.
Вирна не можеше да си представи как подобно нещо би могло да настрои дарбата на Уорън.
Но Уорън я посрещна с широка усмивка.
— Натан, беше… невероятно. Главоболието ми се сто пи. Чувствам се с толкова бистра глава, толкова жизнен!
Натан взе мастиленочерната книга и се изправи.
— И на мен ми хареса, момчето ми. На онази банда Сестри им бяха необходими близо триста години да направят с мен онова, което аз току-що направих с теб. Но те са нещастна категория. — Той хвърли поглед на Вирна. — Съжалявам, Прелате, нищо лично.
— Не съм си и помислила — отвърна Вирна и се спусна към Уорън. — Благодаря ти, Натан. Толкова се тревожех за него. Нямаш представа какъв товар ми смъкна от плещите.
Лицето на Уорън започна да губи веселостта си.
— Натан, сега, когато направи това за мен, виждам поясно, че… без да искаме, сме позволили на Джаганг да проникне в пророчество, което…
Натан изкрещя. Клариса изкрещя. Вирна замръзна. Усети нещо остро да се допира в гърба й.
Амелия бе забила дакра в задната част на бедрото на Натан. Ножът на Манда бе опрян в гърлото на Клариса. Джанет държеше оръжие в гърба на Вирна. Уорън замръзна, щом Джанет му се закани с пръст, а после и на двамата войници.
— Не смей да помръдваш нито мускул, Натан — каза Амелия. — Или ще изпусна своя Хан и още в следващия миг ще си мъртъв.
— Уорън е прав — каза Джанет. — Всъщност той снабди Негово Сиятелство с доста ценна информация.
— Амелия, Джанет! — изкрещя Вирна. — Какво правите?